В 2024 г. България встъпи с редовен бюджет, но и с променена Конституция. След промените в Основния закон, които минаха гласуване преди празници миналата година благодарение на мнозинството от некоалицията в 49-то Народно събрание – парламентарните групи на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС, правосъдният министър анонсира, че ще има изцяло нов Закон за съдебната власт.
Какви ще са основните заложени разпоредби в закона, ще се напише ли по-бързата писта или на коляно, ще се потърсят ли становищата на експерти, съсловни организации, съдии и прокурори, ще се събере ли нужната подкрепа за него, ще попадне ли в окото на опозицията и на президента Румен Радев и ще влезе ли в спиралата на постоянно извършваните законодателни поправки, News.bg разговаря с двама народни представители от „Продължаваме промяната“ – Стою Стоев, който е бивш председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание и Васил Пандов, настоящ член на Комисията по здравеопазване.
Стою Стоев обясни, че основното, на което ще стъпва новият Закон за съдебната власт е на база на конституционните промени и сериозната реформа във висшия орган на съдебната система – разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни органа. От тази гледна точка в крайна сметка основните промени в закона ще бъдат свързани с тях – как ще се случва бюджетирането вътре в съдебната власт, как ще се разпределя самото управление в съдебната власт. Доста други промени също могат да намерят място в реформирането на закона за съдебната власт – като командироването на магистрати и други въпроси.
„Тук сме още на етап разработка на закона. Министерство на правосъдието казаха, че в рамките на 6 месеца ще бъдат готови с един такъв законопроект и може би юни-юли може би ще го видим този законопроект и за обществено обсъждане, и вече внесен в Народното събрание“, коментира Стою Стоев.
Васил Пандов допълни, че в преходните и заключителните разпореди в Конституция е посочено, че срокът за приемане във всички законодателни актове, които касаят промените в Конституцията са 6 месеца. Това е именно, за да може да се проведе обществено обсъждане за новия Закон за съдебната власт. Министерство на правосъдието скоро трябва да е готово с проекта на законопроекта и вярвам, че ще има дебат, обясни Пандов.
Стоя Стоев посочи, че не само на опозицията, но и на доста голяма част от съсловните организации ще бъде дадена думата и ще бъде съобразено тяхното мнение по новия Закон за съдебната власт. Всички мнения да бъдат логични и съобразени с действителната цел на реформата, няма да има никакъв проблем да бъдат приети и предложения на опозицията в новия Закон за съдебната власт. Няма да се ограничават правата и идеите на народните представители, увери бившият председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание.
Васил Пандов посочи и че не трябва да има съмнение, че новият закон за съдебната власт ще бъде съгласуван с партиите в некоалицията – парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ДПС. „Нямам съмнение, че ще се постигне необходимото съгласие и мнозинство за Закона за съдебната власт. Няма да има проблем като цяло, защото промените следват промените в Конституцията“, обясни Пандов.
Стою Стоев допълни, че вместо опозицията бъде гръмогласна и на висок тон да постига целите си, институциите в България ще си свършат работата. Конституционният съд ще реши дали всъщност всички тези техни опасения са верни или не, но според парламентарната група на „Продължаваме промяната“ конституционната жалба – на президента Румен Радев и на опозицията нямат почва, подчерта Стоев. Той не вижда и причини да се наложи вето върху законите, свързани със съдебната реформа.
Стою Стоев каза още, че срокът, който е поставен за новия закон за съдебната власт, е цел да се отговори на всички обществени очаквания и да не се налага да се правят поправки на поправките както се случва с бързото законодателство. Затова е нужно време, за да може съдебната реформа да се случи внимателно, плавно и всичко да е както трябва, обясни още той.
