Трупат се призивите за свикване на Консултативен съвет по националната сигурност (КСНС) от президента Румен Радев. Вчера това бе направено от лидера на БСП Корнелия Нинова и макар и досега такива очаквания да не са формулирани от лидерите на водещите парламентарна групи в 49-то Народно събрание ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС, които и сформират управляващото мнозинство, редица експерти вече заявиха, че е редно този съвет да бъде свикан – конституционалистът Борислав Цеков, дипломатът Елена Поптодорова, дори и бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев и други.
Вчера, денонощие след безпрецедентната атака срещу Израел и привеждането в Близкия изток на „състояние на война“, кабинетът Денков/Габриел свика заседание на заседание на Националния контратерористичен център, като така и не стана ясно защо не е на ниво Съвет по национална сигурност. Заплахите за страната бяха определени като малки и непреки, въпреки това службите въведоха „код жълто“ за летища, посолства и синагоги. С войната в Близкия изток между Израел и Хамас, България се оказва близо до два военни конфликта, които неминуемо може да имат отражение върху националната сигурност.
Въвеждат жълто ниво на опасност за летища, гари и синагоги у нас
Въвеждат жълто ниво на опасност за летища, гари и синагоги у нас
Във връзка с бойните действия между Израел и палестинските територии
Очакванията за свикване на КСНС са поредни – последният такъв бе проведен през февруари 2022 г. с тема „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки.“ Заседанието бе проведено само дни преди Русия да нахлуе в Украйна, като така и не стана ясно на масата на „Дондуков“ 2 този въпрос изобщо да е бил сложен. В заключителния документ от съвещанието се отправят общи препоръки за по-бърза модернизация на въоръжените ни сили.
Седмица по-късно службите бяха на изслушвания пред депутатите, а по-късно парламентаристи, а и управляващи потвърдиха, че руската агресия не е била изобщо във фокуса на родните ни служби. Консултативен съвет по националната сигурност във връзка със заплахите и кризите, предизвикани от войната в Украйна така и не бе свикан, въпреки многобройните призиви за това.
От тогава, 15 февруари 2022 г., съветът не се е събирал нито веднъж, въпреки многобройните „съвети“, отправяни към президента Румен Радев, включително и от негови назначения, като например бившия му служебен премиер Стефан Янев. Искания за КСНС действително има преди всичко от опозицията, но и по важни теми като енергийната политика, земеделието като част от националната сигурност, евроинтеграцията на РСМ, промените в Конституцията и дори заради убийството на Алексей Петров.
Само преди месец на въпрос дали все пак е свика КСНС Румен Радев заяви, че не разбира с кого по-точно да свика КСНС, изразявайки по този начин пренебрежението и разочарованието си преди всичко от лидерите на ПП и ДБ, отпращайки към изтеклите записи от партийното заседание на Промяната.
КСНС е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност, свиква се от президента на Република България и се възглавява от него. Съветът изготвя становища и предложения, а в закона пише, че заседанията му са редовни и извънредни, като редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца, а извънредните – по решение на президента на Републиката. Заседанията са закрити.
Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са: председателят на Народното събрание; министър-председателят; министърът на отбраната; министърът на вътрешните работи; министърът на външните работи; министърът на финансите; председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“; началникът на отбраната; председателят на Държавна агенция „Разузнаване“; секретарят на Съвета по сигурността; по един представител от всяка парламентарна група.
В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица.
Консултативният съвет за национална сигурност обсъжда въпроси, свързани със:
външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност;
гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани;
действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност.
