В Русия двама души са над всякакви закони: президентът Владимир Путин и… Рамзан Кадиров. Президентът на автономната република Чечения има големи амбиции, коментира Константин Егерт пред Дойче веле.
Чечения е една от над 80-те републики в Руската федерация. Рамзан Кадиров управлява автономния регион от 2004 година като лично владение, което само на хартия е свързано с руските закони.
Елементи от шериата са неотменна част от обществения живот. А всеки, който си позволи критика срещу Рамзан (както го наричат в Русия), било то в интернет-блог или с някаква невинна петиция, е заплашен от публичен бой с камшици. Който после се пуска на видео в Ютуб. От време на време политически противници и правозащитници просто безследно изчезват. В местната полиция и в подразделенията на вътрешното министерство работят предани на Кадиров хора, някогашни сепаратисти и бивши руски войници, сменили фронта.
Цената на стабилността{josociallocker}
Чечения се финансира от Кремъл. С водопада от пари руският президент Владимир Путин всъщност плаща за крехкия мир във взривоопасния регион. Тази седмица Кадиров организира масова демонстрация в столицата Грозни за подкрепа на „преследваните мюсюлмани в Мианмар“. Властите твърдят, че в демонстрацията са се включили един милион души. Разбира се, повечето демонстранти никога не са и чували за Мианмар. Просто техните шефове, директори на училища и декани на университети, са ги принудили да участват.
Когато Кадиров реши да организира демонстрация, чеченците буквално нямат избор, в противен случай ги очакват неприятни последици. Само още двама души в Русия могат да съберат толкова много хора за толкова кратко време: Владимир Путин и партиархът на православната църква Кирил. В своята реч Кадиров призова „нашия национален лидер Владимир Путин“ да „действа във връзка с кризисната ситуация на братята в Мианмар“. И обвини Запада, че си затваря очите, но същевременно „постоянно призовава за защита на хомосексуалните“. Това беше ясна препратка към присъдите срещу гейове и лесбийки в Чечения през тази година, които предизвикаха международно възмущение. Но в Северен Кавказ, където ислямизирането се разпространява много бързо, тази антизападна реторика носи още повече популярност на чеченския президент.
Майстор в две изкуства
Рамзан Кадиров обясни още, че ако Москва не се вслуша в съвета му, той си запазва правото да „оспори“ официалния външнополитически курс на Русия, тоест – на Путин. За подобно изказване всеки друг местен велможа щеше начаса да бъде уволнен от президента. Това обаче не важи за силния човек в Чечения, който минава за мюсюлманин №1 в Русия и дори се стреми към международно признание. Някои смятат изявленията на Кадиров за лицемерни. Защото чеченският президент редовно мълчи, когато в Русия арестуват мюсюлмани или ги малтретират по скалъпени обвинения в тероризъм. Освен това стотици, ако не и хиляди ислямисти от Северен Кавказ се присъдиниха към терористите от ИД, въпреки твърдението на Кадиров, че е изкоренил екстремизма в своята република.
Кадиров е майстор в две изкуства, които са задължителни за политическата класа в ерата на Путин: агресивната реторика по адрес на Запада и ласкателствата към президента в Москва. В Чечения не се развяват много руски знамена, но портретите на Кадиров и Путин един до друг са на всяка крачка.Според чеченския президент, тези, които са срещу Путин и Кадиров, са „агенти на ЦРУ“, или „мръсни гейове“.
Кадиров е нужен на Кремъл
Кремъл нито желае, нито може да озапти Кадиров. Не може, защото руският президент иска да запази мира в Северен Кавказ с всички средства. А не желае, защото Рамзан е полезен инструмент за режима на Путин: той умее да сплашва опозиционните политици, правозащитниците и всички други сегашни или бъдещи противници на Путин. А руският президент сякаш играе играта: „След като мен не ме харесвате, какво ще кажете тогава за Кадиров?“
Мнозина в Чечения не обичат Кадиров. Ветераните от чеченските войни смятат, че неговата позиция на недосегаем от закона обижда тях самите и падналите им другари. Хора от средната класа в градовете не харесват неговите изблици срещу Запада и войнствения му имидж. Консервативните православни християни пък се опасяват от ислямизацията на Русия. Но докато Путин продължава да възлага доверие на Кадиров, те са принудени да мълчат. Защото нямат свой собствен „Рамзан“, който да говори от тяхно име.{/josociallocker}
