„Очаквам скоро да приключат процедурите по съгласуване на Морския пространствен план и да го представим пред Европейската комисия“, съобщи в Бургас днес вицепремиерът и министър на регионалното развитие Гроздан Караджов. Той присъства на национална кръгла маса на тема „Черноморски хоризонти 2022. Бъдеще за Черно море-бъдеще за Европа“, организирана за Европейския ден на морето, част от инициативите на Областна администрация Бургас, Черноморски институт и други неправителствени организации за разпространение на идеите на синия растеж и формиране на политики за силна морска държава.
Морският пространствен план е разработен от експертите от Националния център за териториално сътрудничество и детайлно описва всички аспекти от функционирането на Черноморския регион, като дава прогнозни сценарии за икономическото му развитие при спазване на екологичните норми. „Това е нашата пътна карта за устойчив растеж на морската икономика и развитие на българския Черноморски район до 2035-та година“, каза министър Караджов. Той заяви, че България има предпоставки за силен растеж, основан на синята икономика.
„С около 400 километра крайбрежие и изключителна икономическа зона от около 36 000 кв. км в Черно море, в която притежаваме правата върху подземните и водни ресурси, имаме огромен потенциал. Трябва да насочим усилия той да бъде изучен и използван по-ефективно“, каза още вицепремиерът.
Според него начините да стане това са чрез по-цялостно обвързване на Интегрираната морска политика с Интегрираното управление на крайбрежните зони. Пред морския сектор също стои съществен потенциал за развитие – тежката индустрия, воден транспорт, туризъм, енергетика и природни ресурси, смята вицепремиерът. Заради развитата си транспортна и научна инфраструктура в крайбрежните области Добрич, Варна и Бургас може да бъде постигната интелигентната специализация, насочена към морския сектор.
Регионалният министър коментира още, че от стратегическа важност за развитието не само на Черноморското крайбрежие, но и на страната, е проектирането и изграждането на АМ „Черно море“. Предложението е тази магистрала да продължи като първокласен четирилентов път на север от Варна до Шабла с връзка към Констанца и Тулча, а на юг от Бургас – до Созопол и Резово с връзка към Демиркьой и Истанбул. Така ще се реализира стратегическата цел за подобрена „свързаност”, ще се създадат условия за пълноценно използване на специфичните потенциали на района и ще се активизира източната меридиална ос на развитие по Черноморското ни крайбрежие.
„Така бихме могли да намалим негативните ефекти от международната ситуация с инструментите, с които разполагаме“, каза още регионалният министър.
