Днес България отбелязва един от най-светлите працници на българския дух – 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Светският празник в чест на св. св. Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането.
Свързва се по традиция с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба за св. Иван Рилски. На следващата година – 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, академик И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен „на празник на писмеността на българите“ и той видял „как те пели тъжни песни и после играли хоро“. Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е от преди повече от 200 години. Това е един от най-дълго честваните празници в държавата ни.
От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна „Върви народе възродени“. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето.За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-то Народно събрание на 30 март 1990 г.
