Децата, настанени в шестте специализирани институции от затворен тип в страната, живеят по-зле от затворниците в момента. Това заяви Вергиния Мичева-Русева, специален гост на Юридически барометър, чието 14-то издание е с основен акцент върху детското правосъдие.
240 младежи са настанени в момента в шестте интерната за лица под 18 години, които имат противообществени прояви зад гърба си.
Русева, която бе заместник-министър в правосъдното министерство, констатира, че реформата в детското правосъдие остава в страни от основния дебат за усъвършенстване на правосъдието у нас. Основната теза е, че системата е консервативна, изградена върху отхвърлено вече виждане за правното положение на децата и има подчертано репресивен характер. Така, вместо да поощрява формирането на поведение, съобразено с правото, засилва криминогенното въздействие върху малолетните и непълнолетните.
Вергиния Мичева-Русева настоя за отмяна на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, който датира от 1952 година. Необходима била кардинална промяна в мерките, осъществявани спрямо малолетните от репресивни във възпитателни. Децата до 14-годишна възраст следва да бъдат освободени от наказателна отговорност. Според Русева е необходимо дете под 14 години, извършило общественоопасно деяние, да се третира като дете в риск и спрямо него да се прилагат мерки на закрила, а не наказания.
Изолирането на детето следва да се прилага като крайна мярка. Необходимо е създаването на нова система от органи, тъй като мерките, прилагани от местните комисии за противообществени прояви, не дават резултати. Също така необходимо е и закриване на съществуващите социално-педагогически интернати и възпитателните училища интернати.
Русева настоя и за това децата, настанени в тези интернати, да получават социални помощи в размер на 35 лв. на месец. Спирането им гарантира продължаване на техните противообществени прояви.
Над 60% са изменяни повече от веднъж за 6 месеца
По време на обсъждането на проблема с детското правосъдие проф. Цанка Цанкова констатира, че законодателството е в дълг към българите. Тя визира нерегламентирания правен статут на дядовците и бабите, които отглеждат децата на своите синове и дъщери и изпълняват ролята на настойник на детето. Тежко, по думите й, е положението и с осиновяването. Проф. Цанкова постави въпроса за ролята на родителите.
Адвокат Даниела Доковска коментира, че е изумена от факта, че много нейни колеги – съдии и прокурори, заявяват, че Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните напълно удовлетворява съвременните изисквания.
„В другите страни тези закони се наричат закони за закрила, закони за подкрепа, закони за благополучието, закони за благоденствието на детето. У нас е борба. Тежка борба, само че борбата както е формулирана и детайлизирана в закона на практика е една борба с малолетните и непълнолетните. С неюридически думи казано ние ги изолираме, за да ги смачкаме“, коментира Доковска.
По думите й тук въпросът не е само в терминологията. Тя заяви, че е склонна да мисли, че у нас тази терминология е израз на национален манталитет.
„Този манталитет е силно присъщ и на законодателя. В съвременните държави се говори за контрол върху престъпността, ние се борим. В съзнанието на законодателя контролът върху престъпността е нещо като корида. Затова у нас непрестанно се разраства наказателната репресия“, констатира Доковска.
Измислят се академични изрази, нови престъпления, разширяват се наказателните правомощията на полицията, прокуратурата.
„Вече се включиха и въоръжените сили. Това дори не е борба. Вече е война с престъпността“, констатира Доковска. По думите й на този фон реформата на детското правосъдие изглежда изключително трудна, тъй като не среща разбирането на широки кръгове юристи.
Адвокат Даниела Доковска алармира, че съществуващият Закон за борбата на противообществените прояви „ни изхвърля от кръга на цивилизованите държави“.
