Това с генералите и журналистите, напълзели по листите, вече го преглътнахме. (А ние го изкоментирахме на уж по-смешното си място за коментар – виж стр. 66.) Ама това бивш атакист и патриот, таекуондист и архонт да оглави листа на ДПС, е невъобразимо и за приказките от 1001 нощ. А режисьор и пръв поборник за демокрация от най-площадните години на прехода като извънсезонно канарче да кацне в 12 без 5 на либерално-Ердогановото килимче на ДОСТ?
Слави Бинев и Евгений Михайлов са само най-звучното плясване по челото – „Стига бе, не е истина!“. А колко още десетки по-малки, но все така невъзможни истини има по листите. Пъстроцветен концерт могат да си спретнат в 44-тия парламент Калин Вельов (от ГЕРБ), Нона Йотова (от БСП), Светослав Витков (от реформаторите), Васил Гюров и Свилен Ноев (от „Да, България“), Николай Табаков (от „Нова република“).
В празниците на изкуствата на пл. „Народно събрание“ ще се включат още кикбоксьори, алпинисти, футболисти, артисти… Читалищната самодейност пък остава вярна на миграции от ляво вдясно и обратно, които обаче са забележими с просто око само от непропускащи вот избиратели по настоящ адрес.
Иначе хора от всяка професия и занятие може да са съвсем достойни за всенародното изборно предприятие. Работата е, че партиите им търсят не достойнствата, а да полепят от прашеца на известността им, да пръснат капки цвят върху сивия ревер на партокрацията. Което хич не решава проблема за личностите в парламента – остава си докрай открит въпросът, като си личност, за тая работа ли си точно, в тази ли точно листа и в този ли точно избирателен район.
Когато гражданите все не харесват кандидат-депутатите, а партиите ги залъгват с какви ли не маймунджилъци да им тръшнат божем харесваеми, най-доброто решение е избраниците да се определят на лотариен принцип. Гласува си избирателят за партията, която най му е по сърце, ЦИК й определя спечелените според събраните гласове мандати, а мандатите се разпределят по жребий сред всички гласували за тази партия. Никой не реди предварително листи, а всеки гласувал има шанса и сам да бъде избран. Вече няма нужда и изборите да са задължителни. Сам си мотивиран да гласуваш – не те отблъскват мазни муцуни, а се блазниш от късмета на собствената. Ако пък жребият ти изтегли името, а не щеш да депутатстваш, просто се отказваш и друг го чака втори тото-шанс.
Е, да, в парламента може да влязат непропорционално много овчари, таксиджии, програмисти, масажисти, журналисти или работници от чистотата. Ама то и на тези избори нещата отиват натам – ред генерал, ред журналист, ред артист, малко масажист, само откъм чистотата нула. Едва ли пък тъпанарите и корумпарите след случайна селекция ще са повече от нарочно избраните досега такива. А експертната работа най-накрая ще могат да си я вършат експертите, които ще подпомагат депутатите, а не депутатите, които в огледалото се виждат юристи и специалисти.
Проблем е все пак, ако в парламента не попадне никой от партийното ръководство. Заложен е мултипартиен преврат. Затова по-добре само водачите на листи да са имунизирани от лотария – и ей ги партийните лидери пак отпред.
От никаква мажоритарна система нямаме нужда – маса народ ще остане непредставен, а маса народ ще гласува за маса идиот. Лотокрацията е висшата форма на демокрацията. Парламентът ще е напълно народно представителен само когато народът изцяло е в него, с цялата му извадкова хубосия и идиотия. Затова 44-тото НС да се захваща веднага с лотарията, че и без това следващите избори вече са започнали, преди сегашните да са свършили. Какви ли листи ще се пръкнат пък тогава… Не, стига, край с листите – компютърът да решава!
Веселин Стойнев, редактор в „Икономист“
