Какво има във всеки нов/стар, зависим/независим български филм:
– Млада героиня в преломен момент от живота си, израсла в градска среда, по душевност офф мейн стрийм з-а-д-ъ-л-ж-и-т-е-л-н-о.
– Тревожни ординерни родители на главната героиня по чехли в хола с лакирана секция и голям телевизор (вариант – край кухненската маса с мушамяна покривка на цветя). Лайтмотив на живота им е „Къде сбъркахме?!“
– Градски пейзаж – олющени фасади, графити.
– Селски пейзаж – родопско село, рушащи се къщи в едър план, прибиращо се по калдъръма стадо с дрънкащи звънци.
– Кадри натуршчик-актьор-натуршчик-актьор на фона на каменен зид.
– Младата героиня винаги намира повод да се съблече поне до кръста. Обикновено пред огледалото, обикновено в душевна криза. Героинята се оглежда критично-тъжно. Съпътстващ монолог върху екзистенциална тема на фона на кънтяща тишина.
– Секс сцена, обикновено в ретроспекция. Меланхолично настроение (вариант – натурализъм на кадъра, ако партньорът е много кофти човек).
– Младата героиня се среща със старец/старица. Символична среща на чистия порив и житейската мъдрост. Типичен диалог: “ Дядо/бабо, защо винаги така става?“ „Защото така, мойто дете“. Едър план – самотна сълза по бузата на единия от разговарящите. Въздишка.
– Героинята намира себе си. Самотен коловоз и отдалечаващ се влак (вариант – шосе).
– Финални надписи. Соло на флейта или цигулка, високи тонове. Камерата се вдига към синьо небе.
*От форума на в-к „Сега“
