неделя, май 5, 2024

В кои фирми в Стара Загора и региона дават заплати по 2500 лева

Date:

Сподели новината.

Стара Загора за поредна година е втората най-богата област (по показателя произведен продукт на жител) в България след столицата и обяснението за добрата позиция е концентрацията на големи компании. Те са разнородни: от енергийни, през машиностроителни, до храни. А за размера им може да се съди при сравнение с аналогичната като територия и население област Велико Търново, където приходите на топ 100 компаниите са 2 пъти и половина по-малко.

Поне напоследък Стара Загора не преживява бум: сумата на приходи на стоте най-големи дружества в областта нараства с едва 5% спрямо предходната 2017 г., а половината дружества в класацията отчитат свиване на печалбата, като 7 от тях приключват годината със загуба. Тя е гигантска при държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” (-332 млн. лв.). Централата е и основният виновник за драматичното свиване от 60% на общата сума на печалбите в топ 100 .

Петте компании на върха – американските централи ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово” и ТЕЦ “КонтурГлобал Марица-изток 3”, държавните ТЕЦ “Марица-изток 2” и “Мини Марица-изток” и оръжейният производител “Арсенал” в Казанлък, заедно имат оборот от 3 млрд. лв., или близо 45% от приходите на всички компании в класацията. Тези фирми и свързаните с тях дружества представляват гръбнака на местната икономика и осигуряват заетост на близо 30 хил. души в област Стара Загора Средните заплати в тези компании са около 2500 лева бруто.

Стара Загора е известна още като енергийния център на България. Топлоелектрическите централи, намиращи се на нейна територия, произвеждат около 40% от електроенергията в страната, като през зимните месеци процентът достига 60.

Най-голямата централа като мощност на територията на областта, а и на целите Балкани, е държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” (2). Тя има 8 енергийни блока и инсталирана мощност от 1620 MW. Заради поскъпналите квоти дружеството е на огромни загуби. Към края на 2019 г. задлъжнялостта му само към Българския енергиен холдинг е 1 млрд. лв. и всички планове на правителството за спасяване на изпадналата в технически фалит централа засега са безуспешни, но и изглеждат безсмислени на фона на силната зависимост на централата от нейната основна суровина – въглищата, и европейските стратегии за енергиен преход и ограничаване на използването им.

С близки приходи са и топлоелектрическите централи ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово” (1) (657 млн. лв.) и “КонтурГлобал Марица-изток 3” (3) (636 мл. лв.). И двете дружества са приключили 2018 г. с ръст от съответно 12 и 23% и печалби.

“Марица-изток 3” е втората по големина топлоелектроцентрала, работеща с лигнитни въглища, в България. Тя се намира в село Медникарово, община Гълъбово, и има четири енергийни блока с обща инсталирана мощност от 908 MW. На годишна база произвежда около 10% от електроенергията в страната. Акционерното дружество “КонтурГлобал Марица-изток 3” е регистрирано в Люксембург и притежава 73% от акциите, други 27% са на държавната НЕК. Краен собственик на мажоритарния дял е американският инвестиционен фонд Reservoir Capital Group. Според данни от финансовия отчет на компанията ръстът в приходите идва от увеличение на продажбите на електроенергия, свързани с поскъпналите квоти за въглеродни емисии през 2018 г. Планираните за периода 2019-2021 г. инвестиции са за 22.1 млн. евро и са свързани с поддръжката на електроцентралата и капитални и екологични проекти.

Лидерът по приходи в Стара Загора, ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово”, разполага с 690-мегаватова мощност, разпределени в два блока. През 2018 г. е осигурила около 9.1% от електроенергията, която е използвана на българския пазар, като е произведена брутно 3.5 млн. MWh електроенергия. Дружеството “Ей И Ес – ЗС Марица-изток 1” също е с краен собственик в САЩ. Едноличен акционер е регистрираната в Нидерландия “Ей И Ес България холдингс”, която се притежава косвено от американската AES Corporation. Акциите на AES се търгуват на Нюйоркската фондова борса. Основна причина за ръста на приходите е увеличената цена на въглеродните емисии, която е компонент от продажната цена на електроенергията. “През 2018 г. средната покупна цена на емисиите е 35.75 лв. при 12.71 лв. през 2017 г.”, посочва компанията в годишния си финансов отчет.

И трите големи топлоелектроцентрали са основни клиенти на петата в подреждането “Мини Марица-изток”. Базираната в Раднево компания осигурява суровината за тяхната дейност – лигнитни въглища. Тя е най-голямото предприятие в добива на полезни изкопаеми в страната и черпи въглища от най-голямото находище в национален план. Оперира в три открити рудника. Едноличен собственик на “Мини Марица-изток” е държавният Български енергиен холдинг (БЕХ). 2018 г. е година на свиване на добива и продажбите на въглища на дружеството. В обем този спад е около 8% и се отразява в намаление на нетните приходи от 6.3%. Печалбата на компанията е намаляла шест пъти до 1.683 хил. лв.

Със своите 7326 служители “Мини Марица-изток” е вторият най-големият работодател в област Стара Загора и четвъртият по големина в национален план.

Лидерите в машините

Извън енергетиката в подреждането има само още една компания, която прехвърля годишни приходи от над половин милиард лева. Това е казанлъшкият производител на оръжие “Арсенал” (4). Компанията е първа по брой служители в региона и втора в България, и един от големите износители на оръжия в страната. Свиването в износа на оръжейна продукция през 2018 г. се е отразило на бизнеса й: приходите на “Арсенал” падат с 11%, а печалбата – с 24%. Слабият оръжеен пазар зад граница и през миналата година вероятно ще се види и в бъдещия отчет на производителя на калашници.

В класацията се нареждат и три големи компании от сектора на машините. Това са базираната в Казанлък “М+С Хидравлик” (10), която има производствени бази и в селата Елхово, Ягода и Ветрен, и старозагорските “Стандард профил България” (14) и “Видоетон бългериан холдингс” (15).

“М+С Хидравлик” е създадена през 60-те години, става частна собственост в края на 90-те по линия на масовата приватизация, затова и акциите й се търгуват на Българската фондова борса. Фирмата произвежда хидравлични елементи, кормилни управления, мотори и спирачки, а продукцията й е основно за експорт. Тя е сред водещите производители на хидромотори в света. Около 31% от акциите й са на бившия приватизационен фонд “Стара планина холд”. През 2012 г. тя създаде дъщерно предприятие в град Стара Пазова, Сърбия, а от 2014 г. има и търговска фирма в Кайзерслаутерн, Германия.

“М+С Хидравлик” завърши 2018 г. като пета поредна година с най-високи резултати в историята си. Това важи и за продажбите, достигащи 125 млн. лв., и за финансовия резултат. Тогава групата е увеличила броя на наетите с 6.5% и е започнала строителството на нов производствен корпус в Казанлък. А планираните за 2019 г. инвестиции за модернизация на машинния парк и сградния фонд са в размер на 19 млн. лв. Предприятието обаче няма да постигне успеха от 2018 г. През 2019 г. заводът отбелязва 10% свиване на обема на продукцията заради намалели поръчки от основните й пазари зад граница.

“Стандард профил България” е регистрирана през 2005 г. като дъщерно дружество на турската Standard Profil Otomotiv – производител на каучукови уплътнения за автомобилната индустрия. Освен в България компанията майка има производства в Турция, ЮАР, Китай, Испания, Мароко и Мексико. Старозагорското предприятие е експортно ориентирано и произвежда продукти за марките Volkswagen, Fiat, Opel, Daimler, Ford, Skoda.

Главната причина за намалелите с 16% приходи през 2018 г. са свитите поръчки за Opel Astra, но той е частично компенсиран с по-високи продажби за Renault-Lada и Daimler-Smart. Прави впечатление, че по-ниските приходи са се отразили в малка степен на финансовия резултат на компанията. Свиването на печалбата е с 5%. Заетите в старозагорското предприятие са близо 900 души, а 2018 г. е била година на подготовка за стартиране на мащабни нови проекти за новите клиенти Skoda, Nissan, Ford и VW T-Rock. Основните ресурси на фирмата са били насочени в дизайна и разработването на оборудване за Skoda, което представлява ново поколение режещи машини с вградена вулканизация на профилите.

Петнадесетото по големина на приходите дружество “Видеотон – бългериан холдингс” e собственост на унгарския холдинг Videoton Group. Преди 20 години той приватизира старозагорското “Дискови запаметяващи устройства” (ДЗУ). Групата на “Видетон България” включва четири дружества – ДЗУ, “Видеотон – бългериан холдингс”, “Веас България” и “БТ Булпласт”. Предметът на дейност в Стара Загора е свързан с производство и търговия с електрически контакти, ключове, прекъсвачи, глави за епилатори, превключватели, броячи за водомери, части за миксери и др. През 2018 г. в старозагорското предприятие са работили 615 души, а приходите са пораснали със 17% до 70.6 млн. лв. при 60.5 млн. лв. година по-рано.

Големите в храните

На територията на област Стара Загора са разположени и някои от най-големите компании от хранителната индустрия. Сред тях се отличават групата “Градус” (13) на братята Иван и Лука Ангелови, която е вторият по големина производител на пилешко месо в България, производителите на бира “Загорка” (8) и на колбаси “Кен” (24) и износителят на зеленчукови и плодови консерви “Конекс-Тива” (70).

Най-високи приходи от тях през 2018 г. има “Загорка”. Тя е втората по стойност на продажбите на бира компания на българския пазар, а най-вероятната причина за спада на приходите й е намалялата консумация на бира в страната, защото въпреки по-слабите резултати в оборота “Загорка” е успяла леко да увеличи пазарния си дял, се вижда от финансовия й отчет. Дружеството е завършило годината с 3% ръст на печалбата.

2018 г. е била много успешна за старозагорската “Градус”, която има фуражен завод, люпилня, ферми за птици, птицекланица и преработвателно предприятие. От консолидираните данни на групата се вижда, че относителният дял на продажбите на продукция в общите приходи е 80%, а 47% от приходите от продажби идват от месо и месни продукти. По-голямата част от продукцията е била за вътрешния пазар. През 2018 г. компанията е направила инвестиции за над 10 млн. лв. и е пуснала нов продукт – бавно растящо пиле La Poulet.

Мажоритарните собственици на “Градус” братя Ангелови са представени в класацията на най-големите компании в Стара Загора с още едно дружество от хранителния сектор. Това е производителят на слънчогледово олио “Бисер Олива” (22), чиито приходи се свиват с 12% до 55 млн. лв. при 62 млн. лв. предходната година.

С по-добри резултати 2018 г. са приключили две нишови производства в храните. Това са специализираната в патешкото месо и продукти “Херон Трейд” (36) и консервната компания “Конекс-Тива” (70). И двете са изцяло експортно ориентирани фирми, предприятията им се намират в село Оризово. Първата има приходи от 39 млн. лв. и ръст от 13%, а втората – от 9 млн. лв. и 7.5%.

Лидер сред най-растящите големи компании в областта е “Агроконсулт инженеринг” (61), собственост на Георги Желязков Георгиев. Тя се занимава с изготвяне на проекти за оборудване на птицеферми и свинеферми, консултации за отглеждане на животните, доставка на генетичен материал и оформление на проекти по европейските програми за бизнеса. На пазара е от 20 години, а приходите през 2018 г. са се повиши с 86% до 23.4 млн. лв. при 12.6 млн. лв. година по-рано.

Приблизително същия ръст в проценти има производителят на цигари “Слънце Стара Загора – Табак” (98). Сред най-порасналите компании е и търговската “Промосейл” (67), чийто предмет на дейност е внос и продажби на луксозни автомобили, авточасти, аксесоари, строителна и селскостопанска техника от Германия. Приходите й през 2018 г. са били 20 млн. лв., или 76.5% повече спрямо година по-рано. Тя е регистрирана в село Шаново, община Мъглиж, и е еднолична собственост на Ивелин Кършаков.

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Курсът на еврото продължава да се понижава

Курсът на еврото днес продължи да се понижава, след...

Средна Европейска Класа започва срещи за формирането на широко надпартийно обединение

След всички предложения, които бяха отправени към Средна Европейска...

Германо-швейцарска компания налива още милиони в Добрич

C пълeн ĸaпaцитeт paбoти paзшиpeниeтo нa зaвoдa зa гъвĸaви...