Индже войвода е един от най-прославените български хайдути. Истинското му име е Стоян, а на днешния ден загива. Получава прякора си “Индже” (от турски “ince”, “тънък”) вероятно по времето, когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на феодалните междуособици в Османската империя от края на 18 век.
От малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из Странджа, Сакар и Бакаджиците. Байрактар му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост. Според предание се е опитал да организира бунт срещу турците в началото на 19 век.
През 1806 г. заминава за Молдова, където служи в гвардията на молдовските князе. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г., когато геройски загива в сражение с турците в битката при Скулени на река Прут на 17 април 1821 г. За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите.
Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му “Индже” (1926) от цикъла “Старопланински легенди”.
