Локомотивите пък стават все по-стари, повредите – все по-тежки и изискват все по-големи усилия от страна на ремонтните депа. “Те са и най-големите разходни пера на компаниите превозвачи. Там се вкарват най-много средства. Не в експлоатацията”, казва Савадор Ганчев.
От баща на син
Локомотивното депо в Горна Оряховица поне не може да се оплаче от липсата на персонал. “Цеховете ни са пълни с хора. В София и Пловдив по-трудно намират персонал, защото тук със същото заплащане се живее малко по-спокойно и цените са по-ниски”, казва Савадор Ганчев.
“В Горна Оряховица няма отлив на хора и отрицателна раждаемост. Последните 10 години се нормализираха нещата в града. Големите заминавания вече ги няма”, казва Пламен Иванов, ръководител отдел “Експлоатация, ремонт и обслужване” и заместник на Ганчев. Той самият започва като кондуктор и расте по стълбата в компанията.
“Безработицата в Горна Оряховица е по-ниска от средната за страната, смята Ганчев. Дължи се първо на железниците. Осигуряваме работни места дори на хора, живеещи в областния град и Лясковец”, добавя той.
В града има професионална гимназия по железопътен транспорт “Никола Йонков Вапцаров”, като оттам и от други средни професионални гимназии се набират шлосери, стругари, електротехници, заварчици, каквито са необходими за ремонта. Последните години обаче има проблем с намирането на кадри за други позиции в компанията.
“Аз съм локомотивен машинист. Когато съм ставал такъв, имаше висше военно транспортно училище, ковачницата на локомотивни кадри. То се превърна в технически университет”, спомня си Ганчев. Сега самите БДЖ имат Център за подготовка и обучение, като оттам се набавят хора за позициите началник-влак, маневрист, стрелочник, кондуктор – по около 20 души годишно. Центърът е в София, но обучението е по места.
Програмата работи от три години. Стартирала е в Горна Оряховица и се е възприела в цялата страна. С курсистите се сключва договор за минимум 3 години, като им се плаща възнаграждение, докато трае обучението, в размер на една минимална заплата. Причината е, че обучението е работа на пълен работен ден и ако човек иска да се обучава, за да започне работа в железниците, трябва да напусне предишната си такава и да остане без доход, като това е възпирало желаещи. Ако курсистът обаче откаже да завърши или да започне работа впоследствие – трябва да възстанови възнаграждението, което е получавал по време на курса. Друг фокус е дуалното обучение, като идеята е на децата от малки градове, от Горна Оряховица, Мездра и други, учещи жп специалности, да им бъде предоставена впоследствие възможност за работа и развитие.
90 от 100
Основният проблем обаче са закъсненията на влаковете и неспазването на разписанието. “Нашата задача е да превозваме пътници от точка А до точка Б и ни трябва парк от локомотиви и вагони. Основният ни проблем е поддръжката на парка в изправност. Той намалява всяка година. Трябва да возим определен брой влакове. Сега на 91-92% си изпълняваме графика. Ако трябва да има 100 влака на ден – 10 не стигат или изобщо не са тръгнали, което на железничарски е известно като закъснения в начални гари. За пътниците обаче не е важно защо не стига БДЖ.
Респект за написаното …..но,,,,!но……!,,,,но!…….Великата истина е слаб морал занижени технология ниско квалифицирани ръководни кадри (От кол и въже с изключение на Николай Маринов)…..Хората и пак хората Ганчев като кадър е номер едно но сам лъв прайс не прави ….!!!!!