Методите, с които бензиностанциите „удрят в кантара“ клиентите, са сюжет на безброй шофьорски слухове. Дали количеството гориво, налято в резервоара, съответства на заплатеното, може да се установи само с високоточна апаратура. Едва ли обаче има шофьор, който да не се е усъмнявал в почтеността на търговците на горива, а с усещането, че го правят на маймуна, идва и естественият копнеж за мъст.
Така се стига до ключовия въпрос може ли да бъде принудена бензиноколонката да пуска повече гориво, отколкото отчита броячът. Според някои теории това е напълно осъществимо, стига човек да знае как да налива.
Инстинктивната логика веднага насочва към съдържанието на маркуча, особено ако е по-дълъг. След като приключат със зареждането, някои шофьори скачат върху него с надеждата да изцедят ценни капки от пистолета в резервоара. Излишно е да се споменава, че това не е никаква компенсация, тъй като измамите се измерват в литри, а не в парфюмени мостри.
Съществува обаче и друг способ, който се опира на една техническа особеност на бензиноколонките. Всяка от тях има брояч с различен тип конструкция. Общото между всички тях е, че отчитат подаваното под налягане гориво с въртящо се колело.
Системата по правило е проектирана за възможно най-бързо зареждане. При натиснат докрай „спусък“ на пистолета помпата буквално впръсква горивото в гърлото на резервоара, за да не се бави следващият клиент.
Горивото обаче може да се налива и бавно. Ако „спусъкът“ на пистолета се натиска едва-едва, бензинът или дизелът няма да се излива в резервоара с мощен поток, а като тънка струйка. Тъй като помпата на бензиноколонката работи под високо налягане, част от горивото се процежда покрай въртящото се колело на брояча.
Шофьори, които практикуват този метод, твърдят, че ако го използва правилно, всеки може да зарежда по около 300 милилитра гориво на всеки 10 литра повече от заплатеното. Това прави по около 2 литра бонус на резервоар от 60 литра.
