Пловдив се превръща в регионален икономически тигър. Това е заключението на Института за пазарна икономика (ИПИ) в изследването му за развитието на страната.
Още през 2016 г. БВП на човек в Пловдив нараства с 10%, увеличението продължава и през 2017 г. и поставя областта на шесто място в страната по този показател. Ръстът е над средния за страната въпреки относително високата база. През 2016 г. заплатите се увеличават с 9 на сто, а миналата година – с още 16%.
Средногодишният доход на лице от домакинството се вдига от 4381 на 5093 лв. и за първи път минава 5 хил. лв. Годишната брутна заплата в Пловдив е 9911 лв. през 2016 г. През 2017 г. относителният дял на населението, живеещо в материални лишения,
за първи път
след началото
на кризата
намалява до
под 30%
и е под средното ниво за страната.
Заплатите влияят на икономическата активност (70%) и безработицата (под 5%), като и двата показателя се подобряват. Инфраструктурата в Пловдивска област е оценена от ИПИ като много добра, пътищата са със сравнително добро качество, съобщава 24 часа.
Пловдив се представя добре и по социалните показатели. Раждаемостта е по-висока от средната за страната, а механичният прираст е положителен.
Общопрактикуващ лекар в областта отговаря за 1452 души от населението (при 1562 в страната), а един специалист – за 418 души (при 529 в страната). Пловдив остава на второ място след Плевен с най-голяма леглова база – 7,8 легла на хиляда души в многопрофилните болници при средно 4,9. Това обяснява защо именно Пловдив е областта с най-висок относителен брой на преминалите за лечение – 410 на хиляда души при 242 на хиляда в страната през 2017 година.
Учениците също са повече през 2017 г., но оценките от матурите за първи път са по-ниски от средните.
Пловдив обаче не успява все още да стигне столицата. София остава областта с най-високи доходи и стандарти в страната. През 2016 г. БВП на глава от населението е 28 465 лв., а годишната брутна заплата – 15 658 лв. при средна 11 379 лв. Делът на населението, живеещо в материални лишения, е 20%, а този под националната линия на бедност, е 10% при 23 на сто в страната.
Инвестициите в “Икономическа зона София – Божурище” са най-много в цялата страна. СНИМКА: Пиeр Пeтров
Икономическата активност също продължава да нараства и достига 77% през 2017 г.
Заети са
рекордните
74,6%, а
безработицата
е 2,8 на сто
и почти достига предкризисните нива. Чуждите инвестиции са три пъти повече спрямо останалите региони.
Демографската картина също е най-благоприятна, а хората в трудоспособна възраст са съсредоточени най-вече в столицата.
Учениците в София са с най-високи резултати на зрелостните изпити, а освен това в града има и най-много студенти. Столицата е лидер и в здравеопазването – лекарите специалисти са най-много на глава от населението, а легловата база продължава да расте.
В цялата страна
благосъстоянието
се повишава,
измерено чрез брутния вътрешен продукт на глава от населението, заплатите на работещите и доходите на домакинствата. Основната причина за подема е ускоряването на растежа на икономиката на България до 4% през 2016-2017 г.
Благодарение на това положителната тенденция се запазва в последните две години. Възстановяването на икономиката тръгва нагоре още от 2009 г., но само в някои от областите.
Почти навсякъде намалява и делът на хората, живеещи в материални лишения – основният показател за абсолютна бедност. Същевременно пазарът на труда става все по-силен. 2017 г. се отличава с рекордни коефициенти на заетост сред най-активното население – между 15- и 64-годишна възраст.
Средно за страната заетостта на тази част от работещите е 70%, а в най-силните икономически центрове – София, Пловдив и Стара Загора, тя е дори и по-висока.
Безработицата също в повечето области вече приближава рекордно ниските нива от 2008 г., но все още има области, в които коефициентът остава двуцифрен. Това е показател за структурни проблеми на местните пазари на труда, ниска мобилност на населението или дори статистически слабости в областните данни.
Почти всички
области с
безработица
над 10% са
струпани в
Северна
България
– това са Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. Изключенията в Южна България са само две области – Сливен и Смолян.
Рекордьор в това отношение е Кърджали, където безработицата е само 1,6%. Освен най-силните области резултати под 5% имат и Хасково, Русе, Кюстендил и Благоевград.
Доброто икономическо развитие се влияе основно от наличието на местни и чужди инвестиции. За поредна година областите с ръст на преките чужди инвестиции на глава от населението през 2016 г. са сред най-силните икономически центрове – София и широката Софийска област, Пловдив, Бургас, Габрово, Русе, както и по-слабо развитата Търговище, където инвестициите водят до бърз ръст на заетостта.
