380 километра, осеяни с тарелки от пържени картофи, бирени бутилки и бетон. И тук-там защитени територии. Австрийският „Дер Щандарт“ публикува статия за „тежкия сезон“ по българското Черноморие.
Цяло лято вицепремиерът Валери Симеонов измерваше децибели по Черноморието, бореше се срещу шума, идващ от дискотеката на октрито „Какао Бийч“, изучаваше данните от кадастъра и между другото даде на прокурор на своята колежка – министърката на туризма Николина Ангелкова. Така започва репортаж на австрийския „Дер Щандарт“ за българския летен сезон, който вече е към края си.
Самият Симеонов накрая обяви победата си срещу „Какао бийч“, пишат авторите на публикацията Маркус Бернат и Софи Цветкова. Те наричат дискотеката на открито в курорта Слънчев бряг „епицентърът на българския летен туризъм“ и припомнят, че впоследствие тя трябваше да затвори – както и много други по-малко известни заведения в района. Малко по-късно обаче „Какао бийч“ отново отвори врати, защото реши да се придържа към правилата за позволените нива на шума. В тази връзка Симеонов обяви, че законите са валидни за всички в България.
Дивият капитализъм срещу дивите къмпингуващи
Плажовете по Черноморието са нещо като „last frontier“ (последна граница) на печалбата и на добрия вкус в България – там се изнасят последните битки за пари и свобода: дивият капитализъм срещу дивите къмпингуващи, алкохолните туристи срещу министри, изпаднали в опиянение от собствената си власт. В този смисъл 2018-та беше тежък сезон, коментира „Дер Щандарт“.
По-нататък в публикацията се посочва, че българското крайбрежие е дълго 380 километра, осеяни с тарелки от пържени картофи и бирени бутилки, купонджии и бетон. Тази плажна „магистрала“ е прекъсната на места от защитени територии, които трябва да бъдат опазени – от изкусни строителни предприемачи.
Междувременно обвиненията на Валери Симеонов срещу министърката на туризма се изпариха във въздуха, пише австрийското издание. И посочва, че и Николина Ангелкова се е задействала: министърката наложи тлъсти глоби на ресторанти, позволили си да асфалтират плажната ивица, превръщайки я в паркинг за клиентите си. Сред глобените има и концесионери на плажове, работещи без спасители, или собственици на капанчета, открити директно върху дюните. Между 25 хиляди евро и половин милион евро прибира държавата годишно от плажните концесии – в зависимост от големината и мястото на плажа.
По българското Черноморие са останали и неколцина диви плажове. Различни граждански инициативи се борят за тях от години. Един от тези плажове е Иракли, северно от Несебър. През пролетта в единия му край се появиха нови бунгала. Съдът обаче отхвърли подадената жалба, макар Иракли да е част от защитените територии „Натура 2000“, за чието опазване страните-членки получават пари от ЕС, се припомня в публикацията.
Новите бунгала в Иракли, на т.нар. плаж „Вая“
През лятото някои изкарват пари за цялата година
Сезонът на българското Черноморие е кратък – от средата на юни до началото на септември. За тези почти 12 седмици мнозина изкарват пари, които им стигат за цялата година. Това обяснява и защо много хотели и барове се борят със зъби и нокти за всеки метър земя край плажа. България продължава да е най-бедната страна в ЕС. Но пó на север – към Варна и границата с Румъния, където се появиха и първите затворени комплекси с игрища за голф, предназначени за по-богатите туристи, това не се усеща чак толкова. А спокойните плажове в Крапец и Шабла привличат много румънци, които на свой ред бягат от бетонните постройки по тяхното Черноморие.
И там, на север, има любители на дивото къмпингуване. А това все повече дразни онези, които искат да печелят от туристите. „Хората от къмпинга твърдят, че били природозащитници. Но къде отива боклукът, който те произвеждат? Общината сама трябва да се оправя с това“, възмущава се собственикът на малка къща за гости в Крапец.
Тук се сблъскват два различни свята. Някои от любителите на дивата природа виждат в новите правила и такси, въведени по някои от плажоете, предвестник на предстоящото застрояване и на север – подобно на южното българско Черноморие. Репортажът завършва с думите на 45-годишна жителка на Добрич, любителка на свободното къмпингуване: „Би трябвало да ни оставят повече свободи, защото те са онези, които замърсяват нещо. Замърсяват душите ни.“
