Фалитът на един промишлен гигант в Русе

През тази година се навършват  33 години от началото на производствената дейност на Комбината за тежко машиностроене край Русе. Днес обаче се смята, че ликвидирането на комбината не е било случайно и че някой е имал интерес България да отсъства от тази област на икономиката. Какви са основанията за подобно твърдение – фирмите, които сега са се настанили в производствените халета на бившия КТМ, нямат онзи капацитет и възможности, каквито бяха заложени в идеята за тежкото машиностроене като структуроопределящ отрасъл за региона и основен износител на продукция за международните пазари. Комбинатът за тежко машиностроене бил замислен с далечна перспектива – да задоволи потребностите на съветския пазар от сонди за добив на нефт и газ до 10 000 м дълбочина и за преоборудване на циментовите ни заводи. Още тогава посветените с достъп до служебната правителствена информация са знаели за огромните залежи на нефт и газ в Каспийския басейн – в момента хит за световния петролодобив. Затова било решено КТМ да бъде строен тук, на брега на Дунав, с пристанища, до които могат да пътуват речно-морски кораби, способни да превозват изработените в Русе конструкции с тежина 1000-1500 т. От съвременна гледна точка е трудно да се отговори еднозначно на въпроса дали ние сбъркахме, или ни подлъгаха чуждестранните консултанти какво да правим с оказалата се изведнъж непотребна грамада от скъпоструващи машини и съоръжения за производство на едрогабаритни изделия?! Според Иван Черкезов след няколко години западните фирми, чиито консултанти ни дават идеята за закриване на предприятието, ще превземат с продукцията си каспийския пазар.
Днешните реалности са, че над 700 русенци работят сега в над 20-те фирми, приватизирали поделения и цехове на бившия комбинат. Сред тях има доста известни имена. Някои от предприятията имат по над 100 работни места.