Протегнатата навреме ръка в днешния футбол означава много. Защото всички знаем за суровите му закони. Малко са децата, които започват да тренират футбол и им се дава честен шанс да се докажат в този спорт.
Българската футболна академия „FootballFactory“ и мениджърската й агенция „Future Management“ започват дейността си през 2011 година в Лондон, именно за да създават липсващите професионални шансове през първите футболни години.
Основни партньори в нея са бившите футболисти Илко Якимов и Станислав Стефанов.
Академията вече има своите изградени партньорства в Англия, Европа и дори Азия. Успяла е досега да изпрати в школите на лондонския клуб „Уест Хям“ четирима свои възпитаници. През месец декември момче от Football Factory стъпи дори и в далечен Тайланд, където му предстои да подпише първия си професионален договор.
Доколко успешна ще бъде кариерата на тези момчета оттук нататък зависи единствено от тяхната упоритост и трудолюбие. Шансът поне им е даден.
Евгений Кайдъмов, БГ БЕН
Разговоряме с бизнес мениджъра на футболната академия „FootballFactory“ – Илко Якимов за това как работи днес … ами, една футболна фабрика. Но не за илюзии.
Как се развиха нещата при теб в България преди да дойдеш?
– На 16-годишна възраст се опитах да играя в „Добруджа”. В този футболен отбор, както и навсякъде в България, който иска да играе, трябва да си плати за мястото. В един момент се бях отказал от футбола, после играх в „Албена”, за да поддържам формата. Един футболен агент, който беше на почивка с жена си в Албена, ми предложи да играя в Германия. Събрах си багажа и след 15-20 минути бях в хотела. Заминах за Германия на 19-годишна възраст през 2008. Там първоначално ми дадоха две седмици пробен период, после тези две седмици станаха три месеца и така останах. Направих проби в отбора на „Вердер”, които тогава бяха голяма сила, играеха в Шампионската лига, но не бях достатъчно добър за тях. В Германия играх за отбори в трета Бундеслига. Германците бяха много точни и стриктни, каквато е и репутацията им. През 2010 г. реших да замина за Англия, защото английският ми беше по-добър от немския. А и Англия е „Меката” на футбола. Въпреки че второто не се оказа вярно, защото честно казано, германците са на светлинни години по-напред от англичаните във футбола – и тактически, и физически. Днес отчитам този свой ход като голяма грешка, тъй като нямах агент по онова време. Футболът отдавна се е превърнал в бизнес и трудно можеш да оцелееш в него без да имаш човек, който да те представлява и да защитава твоите интереси. Не беше по-различно и в Англия. Агент след агент – всеки обещаваше невъзможни неща. Започнах да играя по долните дивизии. Смених 5 отбора, но по-нагоре не пробих, защото за по-високите нива се изисква да бъдеш национал, а за да бъдеш национал на България, от теб искат да им платиш поне €7000.
Наистина ли в България искат директно да си платиш за място сред националите?
– Добро утро. В Германия, за да ме пуснат да играя в отбора на „Дуисбург” във Втора лига, трябваше да бъда национал. Прибрах се късно една вечер в хотела и в 3 часа сутринта от един непознат номер ми звънна господин, който ме запита дали искам да играя в приятелски мач между отборите на България и Малта. Трябваше да заплатя за мястото си със €7000.
В България корупцията започва още в детския футбол на 12-13-годишна възраст, когато директно искат от родителите да плащат за мястото на децата си в отделните гарнитури. А ако нямаш такова място, как ще пробиеш до представителния отбор на клуба?
Проблемът е, че изискването да си национал и да имаш определен брой игрови минути натежава в по-високите нива на всяко по-голямо първенство. Опитвам да обясня на младите футболисти, че много трудно се влиза в английските Лига 1 или Лига 2, където заплатите започват от £20 000 и затова трябва най-напред да се концентрират върху задачата да запишат минути и срещи за националния отбор с честен труд, игра и постоянство.
Как се стигна от игра на футбол до създаването на футболна академия?
– В Англия всичко е стриктно планирано и наредено. Футболистите от по-горното ниво, които биват преотстъпвани, заемат директно местата в по-долните отбори, а футболисти като мен, които нямат професионална биография в Англия или са играли на по-долните нива в България, или Германия, просто нямат шанс. Ако един футболист се води за юноша на „Тотнъм”, а ти си играл за „Доростол”- Силистра, дори и да си по-добър, пак ще предпочетат юношата на „Тотнъм”. Всичко тук е наредено на пластове. Когато футболистите от по-горен пласт (първенство) остареят, просто ги пускат едно ниво по-надолу. После пак надолу и така всичко се реди и пренарежда в строг порядък.
Една вечер, след като се прибирах след поредния мач, си дадох сметка за всичко това. Съзнавах и че моята физика не е подходяща за английски футбол. С моите 1.77 м. ръст и 65 кг. тръгнех ли да финтирам някой, в следващия момент вече бях на земята.
Реших, че поне мога да помагам ефикасно на по-младите футболисти. Изкарах треньорски курс и отворих академия, за да тренирам футболисти и да им намирам отбори.
Отварянето на академия тук всъщност не е толкова сложно, ако бюджетът ти е добре преценен. Да, инвестицията трябва да се направи и да продължава да се прави ежедневно, най-вече за екипирането и оборудването на тренировъчния процес. Но от друга страна, удовлетворението е много по-голямо, защото наистина обичаме спорта и се надяваме, че ако помогнем на някой, един ден, той може да помогне и на нас.
Как един възпитаник на „Football Factory“ може да попадне в редиците на професионалния футбол?
– Всеки е добре дошъл да дойде да тренира. Не връщаме никого. Трениращият трябва, обаче, да покаже, че има желанието да играе и да се развива.
Основните ни футболни противници намираме по линия на контактите ми с английски отбори, в които съм играл. Поне така тръгнахме в началото. Сега отборът ни играе всяка неделя в аматьорска лига. В началото се свързвахме с други академии като нашата, да организираме приятелски мачове и да ги филмираме, но много често започнахме да ги бием и те постепенно се отказаха.
По време на един наш мач, правим видеоматериал, който после изпращам на треньори, които познавам и с които съм работил, предлагайки подходящи хора за проба на вакантни или проблемни позиции в техните отбори. Постепенно треньорите се увериха, че им изпращам качествени момчета и контактите ни започнаха да стигат и до по-високите нива.
Създателите на „Football Factory“ и основни бизнес партньори: Илко Якимов – мениджър (вляво) и Станислав Стефанов – главен треньор на академията. Станислав е юноша на „Чавдар“ – Етрополе, където играе в продължение на 10 години. В академията започва като капитан на Първата група, а днес ръководи тренировъчния процес на мъжкия отбор.
Как се стигна до професионалните ти контакти с отбори като „Уест Хям” и „Челси”?
– Групата треньори, с които бях по време на треньорския ми курс, се оказа много силна и голяма част от тях после отидоха в различни школи, за да тренират детските им отбори. Едни отидоха в „Челси”, а други например, в „Кристъл Палас”. Аз бях едно от изключенията и реших да продължа със собствена футболна академия. Обичам да ползвам малко по-различни тренировъчни методи и да вкарвам в тренировките някои елементи от бойните изкуства и източната медитация с цел за по-добра кондиция и атлетични отигравания. Да не забравяме, че футболист като Златан Ибрахимович има черен колан по карате и кьокушин кай.
Каква е тренировъчната база на академията?
– Тренираме на бившата база на „Уест Хям” – West Ham Memorial Grounds (Е15 3DB) която е напълно оборудвана, разполага с около 10 съблекални, бар, 10 игрища за футбол и ръгби, и е с безплатен паркинг.
Откъде дойде тази топла връзка с „Уест Хям”?
– Още в ранните дни на академията, закарах при тях на проби две момчета от Нигерия, които индивидуално тренирах в продължение на три месеца и те останаха там.
„Уест Хям” е клубът, който е на най-близко разстояние до нас и от него периодично идват треньори, за да наблюдават децата от академията. Подобна практика спрямо нас вече имат и клубове като „Норич” и „Стоук сити”.
Така че, влагането в тренировките при нас дава шанс на всяко дете с талант да бъде забелязано от някой английски клуб. Друго предимство е възможността, която даваме за изваждането на треньорска диплома. За да се изкара един треньорски курс до професионално ниво, той излиза някъде между £7000 и £9000. Ако наш възпитаник бъде харесан от клуб като „Уест Хям”, този треньорски курс ще му излезе напълно безплатно, понеже през двете години обучение, сутрин в академията им се учи за треньор, а следобед се тренира. Така той получава и безплатно образование, което иначе в Англия струва немалко пари.
Кои ваши възпитаници вече са станали част от визитката на академията?
– Първите две момчета, които изпратихме в „Уест Хям” и се задържаха там, бяха от Нигерия, а третото момче бе българин – Емил Стоянов, чиято физика също не съответстваше на английския футбол, но с тежък труд и упорити тренировки, той успя да пробие.
Други две наши момчета, също продължиха професионалния си път извън академията. Едно от тях, което е от Румъния играе в школата на „Уест Хям”, а другото момче – Денис Ридван, е българин. То обиколи половин Европа, харесваха го от различни отбори, но не му предлагаха добри финансови условия. Отидохме с него преди 6 месеца в Тайланд.
Денис Ридван (най-вдясно): дестинация „Тайланд“
Харесаха го от 4-5 отбора и в момента му предстои подписването на договор с някой от тях. Тази връзка с Тайланд дойде от един мой кратък престой във футболния им шампионат, където играх известно време. Имам добри контакти с 4-5 техни треньори и познати ми футболисти. Говорил съм и с българи относно възможностите за реализиране в Тайланд. Всички са склонни да подценяват Азия и азиатския футбол, но не са прави. В Европа днес преобладава физиката, блъскането и ритането. Докато в Азия всеки един играч пази другия, а футболът им малко прилича на романтиката на „Барселона” – игра на ниски, подвижни и технични футболисти.
И още нещо – там световните футболни първенства могат и да не се гледат с такъв интерес, но никой не пропуска поредния футболен уикенд на Премиършип. Което ни връща в началото на разговора. Искаме да помогнем на колкото се може повече деца да бъдат приети от реномирани английски школи и да използваме фактора, че английският футбол е световна марка, което улеснява пътя до професионалния договор ако имаш в своята визитка името на английски клуб. Завършвайки някоя от английските футболни школи, тези момчета ще имат така нужното самочувствие, за да разгърнат успешно своя потенциал занапред.
