“Махнете оградата, да излезе морето на главната” – това е призивът на бургазлии от години. Оградата е между жп гарата и сградата на бургаската митница, а с махането й централната улица “Александровска” ще свършва отново на кея. “В момента обявяваме международен архитектурен конкурс за проектиране на мястото”, казва кметът Димитър Николов и сочи картата на пристанището, закачена на стената в кабинета му. “Бургас е морски град и досегът на неговите жители с морето е напълно естествен”, добавя той. От солниците до центъра на пристанището градът ще граничи само с морето и това се вижда от всеки гост на града, а обновената морска градина само добавя стойност към качеството на гледката.
Визията за отворен към водата град е следвана от сегашния кмет в продължение на трите му мандата. Факт е, че методично той отвоюва пристанището за гражданите. В продължение на няколко десетилетия то беше затворена територия за бургазлии. И едва през последните няколко години то започна да се оформя като място за отдих и разходки. Откриването на морска гара за пътнически круизи, Магазия 1, заведенията, културно-информационен център, яхтено пристанище и зона за отдих са все постижения на общинската управа. Зоната е естествен финал на разходка през Морската градина. Следващата цел е отварянето на централната пристанищна част.
Морето не стига
Но когато някой е трети пореден мандат начело на един град, особено ако този град се е развил неочаквано добре, очакванията към него вече са много по-високи. Още преди 5 години в интервю за “Капитал” кметът Димитър Николов обясни, че ефектът от призовото място в класацията “Най-добрият град за живеене” е в по-големите претенции към общинската управа. Сред дефинираните тогава от хората проблеми бяха здравеопазването, образованието и привличането на сериозни инвеститори. Идеята на Николов да бъде открит медицински факултет към към бургаския университет “Проф. Асен Златаров” е осъществена (виж интервюто на стр. 8). По този начин според него ще бъдат привлечени добрите лекари, които, освен да преподават, ще могат да работят и в лицензираните вече като университетски болници – Окръжна и още две частни.
Другата идея на общината е изграждането на индустриални паркове като притегателна сила за инвеститорите. Според Николов 80% от Индустриалния логистичен парк, който е съвместна инвестиция с държавата, са запълнени, като фирмите там са заявили различни инвестиционни намерения – от хранително-вкусовата индустрия, машиностроенето до производство на авточасти и други. Това, че имаш парцел, който наричаш индустриална зона обаче, не значи, че тя автоматично става завод. Според общинския съветник от БСП Евгений Мосинов това пространство се е превърнало в поредната складова база. И други критици на бургаския кмет изтъкват липсата на големи и сериозни инвеститори, както това например се случва в индустриална зона “Тракия” край Пловдив.
Според Димитър Николов не може да става дума за сравнение: “Земята около Пловдив е много по-евтина от тази край морето”, казва той. След като се запълнят северният и южният логистичен център, ще се върви към развитие на такава зона в село Равнец, което се намира на десетина километра от Бургас. Там държавата е прехвърлила 550 дка от бившото военно летище, което не функционира от 25 години. Естествено трябва да се обнови инфраструктурата там, но това е по-малкият проблем, като се има предвид скоростта, с която бяха изградени околовръстния път на ул. “Крайзерена” и западният надлез. Двете извадиха трафика на транзитните коли за Южното Черноморие и обслужват и северния логистичен център. По-големият е привличане на качествени нови инвеститори.
Според Димитър Николов за миналата година има ръст на инвестициите в района. Това, което той може да изтъкне като най-сериозно, е нискотарифният превозвач Ryanair, който обяви, че изгражда нова база на летище Бургас, в която инвестира 100 млн. долара и открива 11 нови маршрута. Това обаче е част от развитието като туристическа дестинация. През 2017 г. 9 нови aвиoĸoмпaнии са изпълнили пoлeти oт и дo лeтищe Бypгac, а в лятнoтo paзпиcaниe са вĸлючeни 10 нoви дecтинaции. Заради това продължават реконструкциите на летищата и предстои разширяване на терминала и на перона на летището. Извън свързаните с морето и туризма обаче нови големи инвеститори не се задават.
Като няма чужди, има наши
Това, което се случва, е, че продължават стартиралите инвестиционни проекти в някои от предприятията в региона. Преди 2 години най-големият производител на кабели у нас – бургаският завод “Ел кабел”, обяви намерението си да изгради нова производствена база, която ще бъде разположена в промишлената зона на Бургас. Закупени са 2 терена от по 200 дка. Очаква се инвестицията в новия завод да бъде от 60 до 100 млн. лв. В етап на реализиране на проекта сме, имаме някои процедурни пречки на този етап, които предстои да изгладим, коментира изпълнителният директор на предприятието инж. Димитър Паскалев.
Ръст през последната година бележат и повечето малки и средни предприятия, специализирани в производство и търговия с риба и рибни продукти (виж текстовете на стр. 26-27).
Въпреки това обаче Бургас сякаш не успява да използва инерцията си от миналите години на напредък. Успехът на проекта “Интегриран градски транспорт”, който осъществи общинската фирма “Бургасбус” и който превърна градския транспорт в еталон за страната, се сблъсква с липсата на кадри. С това се сблъскват и всички останали бизнеси, както става и в другите зони на страната. Поне една голяма инвестиция е отложена заради този недостиг. Този проблем се подсилва от факта, че Бургас изостава като ниво на заплащане от други големи градове. Средната заплата там е нараснала с почти 14% за последната година, но към декември 2017 г. все още е 960 лв. – под тази от Пловдив, със 100 по-малко от вечния конкурент Варна, както и почти със 150 от Стара Загора.
“Това, което е проблем за управлението на общината, е тежката администрация, която Николов наследи от Йоан Костадинов и той не реформира”, смята Евгений Мосинов. Според общинския съветник въпреки добрите инфраструктурни проекти средното ниво на администрацията в Бургас е една от спирачките за развитието на района. Всеки малък и среден бизнесмен, който се сблъска с нея, бързо се отказва от идеите си, казва той. Мосинов признава добрите мениджърски качества на бургаският кмет, както и това, което е направено за града през последните няколко години. Според него обаче проблем са и множеството губещи общински фирми. Той смята, че единствената причина те да съществуват е, че там работят избиратели на ГЕРБ. Подобно е мнението и на Стефан Корадов – бивш директор на Свободната безмитна зона и бивш областен управител по времето на правителството на НДСВ, който недоумява защо общината притежава хлебозавод например или фирма за озеленяване, която не може да участва в обществени поръчки за озеленяване, а трупа годишна загуба 100 000 лв. Според Корадов другият проблем е генералната липса на децентрализация в страната, който се проектира и върху развитието на Бургас и регионите.
Общо погледнато, Бургас продължава да изостава от другите два града по линията “Тракия” – Пловдив и София. Опитът на Николов да прегърне по-силно морето вероятно ще се отплати, но докато България се запътва към бъдеще с по-малко и таргетирани европейски субсидии, един от градовете, които най-силно се възползваха от това, ще има нужда от още инвеститори.
| Магазия 1 е построена в периода 1906-1907 година на III и IV кейово място, разказва Катя Стоянова, автор на книгите “Памет Бургаска”. По това време директор на порта е инж. Морфов. Това са били двете първи покрити сгради на кея, изградени от общината и частни търговци на зърно. Двете имали обща площ 5 хил. кв.м. Магазия 1 е построена в сътрудничество с пристанището на Марсилия, затова на кея в момента има поставен паметен знак. Характерното за нея е, че покривната й конструкция е направена изцяло от метални релси и нитове със същата технология като на Айфеловата кула. Тя е напълно запазена и консервирана. След реконструкцията й там се намира културно-информационен морски център и ресторант “Даляна”. |
