Ароматът на току-що изпечен хляб, примесен с ухание на канела, масло и ванилия… С нищо несравнимо и толкова уютно усещане, че чак се чудиш къде се е дянала баба ти. Винаги когато съм пътувала извън България, съм отдавала дължимото на малките пекарни – френските с кроасани и франзели, немските – с бретцелите и поничките, виенските – с кипферлите и щруделите, гръцките с милопитите и баклавите… Винаги съм се чудила кога и защо сме загубили вкус къв такива неща, докато неусетно тази традиция се появи и огря града ни. Ето моите любими домашни пекарни:
Ma’ Baker – още от откриването на първата пекарна на „Скобелев“ обичам това място заради хубавия хляб и вкусните сладкиши, приготвени на място – лимоновия кейк, кекса „на баба“, курабийките, крекерите и не на последно място – хубавото кафе, което можеш да изпиеш заедно с тях. Сега Ma Baker има и на Раковски, и на двете места през лятото витрините се отварят, за да влезе градът вътре, а ароматът да излезе навън и да ви плени още на улицата.
Холандската пекарна на „Ангел Кънчев“ – много отдавна имам навик да се отбивам в нея, и то специално за някои неща: ябълковия пай, холандския сладкиш /подобен на козунак/ и сладкиша с вишни, който буквално е като този от детството ми. Непретенциозната атмосфера и суетенето при ваденето на винаги пресния хляб са само приятни добавки в цялостното изживяване.
„Слънце и Луна“ на малките Пет кьошета. Знам, че „Слънце и луна“ имат поне още един магазин, но на мен лично този ми е по-удобен, а и винаги ме привлича със самодоволното си разположение на едно от кьошетата, с лица към малкото площадче и примамливо светеща витрина. В него освен задължителните разновидности хляб, има и дневно меню от здравословни, вегетариански ястия, което можете да изядете на втория етаж, както и многобройни курабийки от най-разнообразни брашна и семена. Ако не се притеснявате да месите хляб сами, може и да си купите брашно за вкъщи.
Фурната на Иван Асен II – ще я познаете по опашката, която винаги се вие навън и по миризмата, която сякаш застила тротоара. Кифли с мармалад, рогчета, банички, топли питки и франзели, изобщо раят на българската пекарна традиция. Дори соц-видът не успява да те раздразни, защото опашката се движи много бързо, а най-важното в крайна сметка е хлябът. И пред него всички сме равни, така ли беше?
Sofi French Bakery или Boulangerie на Раковски – тук си струват най-вече кроасаните и това е повече от естествено. Кафето също е хубаво, можете да седнете на високо столче, да гледате как вървят нещата навън и да закусвате кроасан с различни пълнежи – шунка, сирена и разни други вкусни работи…
