Под цикъла „Бургаски лафове“ сме подбрали публикуваните в социалните мрежи „стихчита“, писани по различни поводи и вдъхновения, от един истински бургазлия – до мозъка на костите си.
Въй! Авторът на тези бездруго шедьоври на изящната словесност, Веселин Максимов, категорично отказва те да бъдат издадени в самостоятелна „стихчисбирка“.
Представяме тук част от творбите, подредени в антихронологичен ред, т.е. последните – първи. Приятно четене и много-много усмивки!
На сички, дет ма поздравиха, Идно ши кажа: “Въй, Мирси!” Манее, напрау ма разбихa! И вий, Чистити Се да сти!
Ай, ибах та и дъжда! Шеснайси пъти са намокрих! Вечи фащами ръжда и забрайхми кво е “потни”.
Бахти глупустити, батко! Се вали и се вали! Ари, казвам го накратко: Ний Бургас ли сми или?…
Ко ма гледаш злобну, сельо? Ко кът караш Беимве?
Сигурно читеш Куелю, Помня та!
ЕнДиСиВе. Помогни й, на жината! И на теб ши кай “Мирси!” Ни ти ходи на кулата? Бахти и бастуна си! Кво ти пречеше, тъз булка, чи я блъсна “на назад”?
Кът та гледам, с тъз къчулка, зад вулана… Психупат!
Бах тоз дъж, кафа ми стана! Вали, ши кайш, чи е путоп.
Ква дипресия ма фана… Чуствам са кът мокър гроб.
Ей на, ся, на свитофара, идин кавал с ено такси на маймуна ма дукара… викам “Пидирас, мирси!” Станах гьол-вода, ма кална. Чак чадъра ми насра.
Аве, майка ти, сакрална! Ми ся как шса прибера?
Въй, сички как са разриваха на кирилица, на глаголица. Тва, задет на приибаха да ставами културна столица.
Ари, стига са излагайти! Остъйти ги тез компликсари! Нидейти толкоз ниску падайти! Бургазлии сми тишкари!
