Изминала е само седмица от сагата „ЧЕЗ“, тази сага тепърва предстои, но това е най-значимото изпитание пред кабинета „Борисов 3“, каза в предаването “Неделя 150” на БНР Боряна Димитрова от “Алфа рисърч”.
Според нея има ескалация на обществените настроения и не може да се отрече отговорността на правителството за това.
“Тогава, когато има твърде непоследователни действия от страна на правителството, обществените подозрения рязко нарастват. Фактите са крайни, но догадките са безкрайни и ние сме свидетели една седмица наистина на всевъзможни сценарии, които бяха лансирани в публичното пространство от различни говорители.
Факт е, че общественото недоверие ескалира.
Трябва да си даваме сметка, че тогава, когато в обществото има страхове, когато има напрежение и неяснота, винаги има едно желание за по-голяма роля от страна на държавата и на нейните институции. Тук обаче е и разграничението – дали става дума за национализация, за придобиване на активите или става дума за една по-силна регулаторна роля от страна на държавата, за повече контрол.”
Това, според Димитрова е втора линия, която не бива да се подценява в очакване на развръзката на случая. Държавата има много възможности да има силни позиции, без това непременно да означава национализация, заяви тя:
“По какъв начин държавата ще влезе в правомощията си – дали с излизане от тази институционална безпомощност, с по-сериозна роля на регулаторните органи или пък с усещането, че създава извънредно законодателство само за тази сделка.“
От развитието на политическия процес оттук нататък зависи препозиционирането на политическите играчи, отбеляза Боряна Димитрова:
“Преминаването от чисто икономическите измерения на сделката към политическо препозициониране, преформатиране, което виждаме и в момента, е другият важен урок, който трябва да бъде научен: че икономическите залози много бързо могат да прераснат в политически, което допълнително да внесе ерозия в настоящата картина.”
Относно поуките за ГЕРБ от ситуацията около сделката за ЧЕЗ социологът поясни, че сред големите проблеми на ГЕРБ вече трети мандат е подценяването на институционалната сила, както и разбирането, че обществените нагласи не са просто рейтинги:
“Едно от най-силните усещания за дефицит и проблем в българското общество, това е да си наясно, че ако има едно и също действие, то ще има равно противодействие от страна на институциите, независимо кой е – равенство пред закона, върховенство на закона, контролни механизми. Това е нещо, което ми се струва, че е изключително важно. Тук възникват и един от основните подозрения за слабост на българската държава, за това, че да, законодателство има, но има редица пропуски и в много случаи управлението оставя усещане за институционална безпомощност за сметка на хиперактивност в личен план.”
