Частни съдилища дерат кожи на сиромаси в полза на монополисти, колекторски фирми и компании за бързи кредити, пише „Телеграф”. Често тези арбитражи са създадени от самите събирачи на дългове, а арбитрите, които боравят със съдбата на гражданите, дори не са юристи. Само за 2015 година колекторските фирми са търсили близо 2 милиарда лева дългове, 1.4 милиарда от които са на физически лица. Схемата обаче е напълно законна заради пропуски в закона. Материята се регулира от Закона за международния търговски арбитраж, който е от края на 80-те години на миналия век.
Текстовете не отговарят на духа на съвременните войни, които гражданите водят срещу монополите. Съгласно сега действащите разпоредби, решенията на арбитражните съдилища пораждат същата сила, както решенията на държавните и са задължителни за страните.
Арбитражът на практика е частен съд и всеки може да си го създаде, за да решава възникнали проблеми в търговски спорове. Единственото условие е, в договора да има изрична клауза, че и двете страни са съгласни евентуални спорове да се отправят към частен съд.
Уловката е в това, че почти никой от многобройните клиенти на монополите не знаят под какво се подписват. А всъщност „съдиите” в частните съдилища зависят финансово от създалата ги фирма и така има явен конфликт на интереси. Но пък клаузите в договорите така са изпипани, че гражданите губят споровете, защото нито участват в избора на състава на такъв съд, а и разбират, че са осъдени, когато се срещнат със съдия-изпълнител.
Друга особеност е, че решенията на арбитражите могат да се оспорват само пред върховния касационен съд и то в тримесечен срок след издаденото решение. Най-често осъдените са за сметки за ток, вода или парно.
