Икономиките на африканския континент се носеха по течението на глобалното търсене на суровини в началото на този век и създадоха някои от най-бързите темпове на икономически растеж в света.
През първите 10 години на това хилядолетие шест от 10-те най-бързо развиващи се икономики се намираха в Африка. Тези добри времена обаче достигнаха до своя край. Търсенето на суровини намаля значително, което представлява „огромен шок за много от държавите в Субсахарска Африка, които все още изнасят значителни количества суровини“, гласи скорошният доклад на Международния валутен фонд (МВФ), цитиран от Quartz.
Някои страни отчитат рязък спад на основните стоки с 40-60 на сто. Това накара МВФ да промени прогнозата си за растеж за региона до 3,75% тази година и 4,25% през следващата спрямо 5% през 2014 г.
МВФ отчита, че икономическият растеж в региона все още бие този на много нововъзникващи и развиващи се части на света. Въпреки това добрите резултати в последните години изглежда удариха на камък.
Забавянето на китайската икономика е огромен фактор. Някога Китай бе един от най-големите потребители на африкански суровини, но страната реши да се преориентира от производството и строителството към икономика, насочена към услугите и потреблението. Това ще се отрази значително на Африка, тъй като търговията между континента и Китай е солидна – тя достигна до 220 млрд. долара миналата година.
Държавите производителки на петрол преживяват този спад най-тежко. Ангола, която между 2004 и 2008 г. отчиташе двуцифрен среден годишен растеж, ще се сблъска със забавяне до 3,5% през 2015 г. В най-голямата икономика в Африка и също износител на петрол Нигерия растежът ще се понижи от 6,3% през 2014 г. до 4 на сто през тази. Потъването на цените на петрола в световен мащаб също е сочено като друг фактор, допринасящ за намалението на скоростта на икономиките в региона.
Очаква се някои страни с ниски доходи като Кот д’Ивоар, Етиопия и Танзания да устоят на глобалното икономическо непостоянство. За тези държави се предвижда растеж от 6,2% тази година и близо 7% през 2016 г., според данните на Международния валутен фонд. Оптимистичните възгледи се дължат на продължителните инвестиции в инфраструктурата и по-специално в енергетиката и транспорта. Освен това се очаква частното потребление да остане силно и големите преки чуждестранни инвестиции да продължат да бъдат вливани в тези страни. За останалата част от африканския континент вероятно това е напомняне да се вслуша в съветите на тези, които казват, че Африка трябва да разнообрази своите икономики. В противен случай този спад ще се превърне в постоянна реалност.
