Сподели новината.

Кайсерован врат Тракия“ (Kayserovan vrat Trakiya) e четвъртият български продукт, вписан в Европейския регистър на храните с традиционно-специфичен характер.

Кайсерован врат Тракия“ (Kayserovan vrat Trakiya) e четвъртият български продукт, вписан в Европейския регистър на храните с традиционно-специфичен характер. Инициативата е на сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“, в което членуват 21 месопреработващи предприятия от цялата страна. Сдружението вече защити в Брюксел филе „Елена“, „Панагюрска луканка“ и роле „Трапезица“. Европейската комисия одобри и вписването на „Българско розово масло“ в Регистъра на защитените географски указания. В Брюксел са изпратени документи за защита на „Говежда пастърма“, в национална процедура по регистрация е „Троянска луканка“, а сдружение на производители подготвя документацията за „Странджански манов мед“, съобщи Иванка Статкова, главен експерт в дирекция „Директни плащания и схеми за качество“ в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Три вида закрила

Европейският съюз предлага три вида закрила на селскостопански и хранителни продукти – със защитени наименования за произход, географски указания и храни с традиционно-специфичен характер. Общото между тях е, че защитените продукти носят логото на ЕС, което означава, че са с по-специални качества, съответно – и по-скъпи. Общо е и правилото, че защитата не е свързана с правата на отделна фирма (както е при търговската марка), а от нея могат да се ползват неограничен брой обединени в сдружение производители, спазващи определени условия. Разликата между трите категории е, че продуктите със защитени наименования за произход или географски указания са характерни само за определен регион и могат да бъдат произвеждани само от фирмите в него. Храните с традиционно-специфичен характер обаче могат да бъдат произвеждани от фирми в цялата страна, но при определени условия.

Реклама

Под контрол

Производството на храни с традиционно-специфичен характер се подчинява на строго определени правила. Първото от тях гласи, че могат да бъдат произвеждани само от фирми, които членуват в специално създадено сдружение. По правило тези сдружения са отворени и към тях могат да се присъединяват нови членове. Второто изискване е стриктно спазване на рецептурата, технологията и условията за производство, описани в съответната документация, с която се иска защита в Брюксел. „Регистрацията изисква всички фирми да работят по утвърдени традиционни методи, с еднакви рецептури и при еднакви технологични параметри, защото това гарантира еднакви вкусови качества на продуктите и съхраняване на българския вкус“, уточнява инж. Живка Георгиева, собственик на фирма „Жика“ и инициатор за създаване на сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“. Членството в сдружение дава възможност за вътрешен контрол над производителите. Основният контрол обаче е възложен на външни сертифициращи организации, които се одобряват от министъра на земеделието и храните. Веднъж годишно те проверяват дали производителите спазват правилата и описаните характеристики, които определят традиционно-специфичния характер на съответната храна. Проверките се заплащат от производителите, които подлежат на контрол и от Българската агенция по безопасност на храните.

Процедурата

Обща е и процедурата, по която се кандидатства за закрила пред Европейската комисия. Инициаторите кандидатстват пред българското Министерство на земеделието и храните, като прилагат съответните документи за връзката на продукта със съответния регион или доказателства за традиционния състав на храните или начина на производството им. Задължително представят рецептурата и описанието на продукта. След проверки на експерти от земеделското министерство и изтичане на необходимия срок за възражения от заинтересувани лица заявката се изпраща служебно до Европейската комисия. Тя се публикува в Официалния вестник на общността и се дава възможност на всяка страна членка за възражения по регистрацията. След шест месеца, ако не последва възражение, продуктът се вписва в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания или в Европейския регистър на храни с традиционно-специфичен характер. Процедурата е безплатна и продължава около две години. Вписването е безсрочно, но производителите са длъжни да спазват описаните технологии, като Еврокомисията не прави допълнителни проверки. Преди години Eвропейската комисия отказа да защити само за България гроздовата ракия с мотив, че тя се произвежда и в Турция, Македония, Сърбия. Страната ни не успя да защити и таратора пред ЮНЕСКО като част от нематериалното ни историческо наследство.

За ползите

Засега общият брой регистрирани защитени наименования и храни с традиционно специфичен характер в ЕС е над 1300, уточни Иванка Статкова. Италия е сред страните с най-много защитени продукти в ЕС. Експерти предупреждават, че производителите на защитени храни не трябва да живеят с представата, че постоянно ще продават продуктите си зад граница. Поради спецификата на тези храни те по правило се произвеждат в по-малки предприятия, в по-малки количества, с прилагане на типични техники. Затова е трудно мислимо да присъстват непрекъснато на чужди пазари. Но тези храни могат да служат за популяризиране на региона и държавата, за привличане на туристи и за сближаване на местните общности. Към предимствата за фирмите се прибавят по-високата цена на продукта, както и възможността за участие на производителите му в промоционални програми, финансирани от ЕС.