Червени ябълки и нерви лабави – какво по-подходящо начало на предизборната кампания.
В добрата стара традиция Илиана Беновска „бомбира“ и последната пресконференция на Росен Плевнелиев.
Хем го ковна по „грантаджийско-протестърската“ опорна точка, хем възпя вечната дружба между Голямата Руска Земя и нейната покорна задунайска губерния, хем си изработи 15-те минути „мъченическа“ слава.
Като няма пасти, има ябълки. Даже две, за всеки случай. Адресатът си беше един-единствен, да не си помислите, че Беновска би посегнала на доктора на библиотекарските науки Маргарита Попова.
Миг невнимание е достатъчен, за да превърнеш Гербовата зала в драмско позорище, както му казват сърбите, а отчетът на държавния глава – в нещо, приличащо на престрелка между враждуващи сергиджийки на Женския пазар.
А навремето само Никола Филчев бълнуваше, че е „Плод и зеленчук“…
Но бъдете сигурни, че не е луд онзи, който хвърля ябълката. Театърът на Беновска беше много добре премислен и изпълнен като по учебник за активни мероприятия.
Всички гледахме същото шоу още на пресконференцията на Румен Радев. Тогава НСО не само проспа провокацията, но и се бухна в капана с обяснението, че „няма право да задържа хранителни продукти“ и че намесата им щяла да бъде „белег на ниско ниво на професионализъм и обществено укорим опит за преиграване“.
Сега не се учудвайте, ако Беновска ревне, че е „заглушена“ на терена на президентството, „обезоръжена“ от служителите на подчинената му НСО, паднала ничком в борбата със СОРОСОИДИТЕ.
Сцената е абсурдна и жалка на толкова много нива, че е трудно да се осмисли. Нямаше да се стигне дотук обаче, ако имаше адекватни служби за сигурност, чийто авторитет да е толкова стабилен, че на никого да не му мине през ум да цели президента с ябълки.
Нещо повече. Никога нямаше да се стигне дотук, ако имаше общество с достатъчно силна имунна система, която да осъжда всяка невменяема изцепка, вместо да цъка одобрително с език „Браво, евала, така му се пада на тоя…“.
Тогава не само Беновска нямаше да прави вариации на тема „Мятало Ленче ябълки“, а сценаристите на Слави трудно щяха да късат портрети и да псуват президента в национален ефир.
Никой нямаше да допусне Волен Сидеров да опъва панаир пред президентството с тройка надуваеми секскукли или да буйства седмици наред по „Раковска“. Нито пък щеше да приема за нормално Николай Бареков да се пъчи с автомат в ръка и тениска на Левски.
Просто цялата „журналистика“ с партиен билет нямаше да съществува. Уви, явно никой няма интерес от това.
