В някои монархически държави смъртта на краля се е обявявала с възгласа „Le roi est mort, vive le roi!”. В превод на български, това означава:
„Кралят е мъртъв, да живее кралят!”. Незапознат човек би попитал: „Е, как така, хем мъртъв, хем да живее?”, или както казва Бай Ганьо: „Хич бива ли хем тъй, хем тъй?”. Логиката е следната: В първата част на фразата се има предвид вече починалият крал, докато във втората – веднага поелият властта престолонаследник.
Та, нещо подобно може да се каже и за един от символите на българския футбол. Перифразирано, то би звучало така: „ЦСКА умря, да живее ЦСКА”. Безспорно по родните географски ширини има два отбора, които могат да претендират за „короната” – Левски и ЦСКА. „Сините” лека полека стъпват на краката си, докато при „армейците” нещата са доста по-сложни. Клубът бе обявен в несъстоятелност и това дефакто е неговата кончина. Назначен е синдик, който ще „коли и беси” в АД-то. От време оно беше ясно, че нещата бавно и сигурно отиват към подобен летален край. То не бяха „гърнета”, то не бяха Лупита, то не бе чудо. Всички до един на принципа: „След мен и потоп”, макар част от тях да се самопровъзгласяваха за „спасители”. Така спасиха ЦСКА, че в момента отборът е във „В” група, с многомилионни задължения и обявен в неплатежоспособност. И се почнаха едни свивки и наметки как да не се плаща дължимото на кредиторите, ама нейсе… това е тема на друг материал.
След като официално в клуба бе назначен синдик, веднага се задейства създаването на ново дружество – ФК ЦСКА. Абе, като старото, ама без да е „професионално”. Организира се среща с министъра на спорта Красен Кралев, с представители на БФС. На нея бе взето решение новосформираното дружество да подаде мигновено заявка за членство в БФС. Кой с каквото може – ще помага. В крайна сметка се видя, че футболът ни без ЦСКА не е същият и никога няма да бъде. Същите редове бихме написали и, ако на това място беше Левски. Просто двата клуба са като скачени съдове: Хем един се мразят, хем един без друг не могат, хем и родният футбол не може без тях. Та, старото ПФК ЦСКА АД умря, но на негово място се възкачва „престолонаследникът” ФК ЦСКА. Или както се казва: „ЦСКА умря, да живее ЦСКА!”.
