За първи път обаче от началото на ислямското нашествие, което евроамериканските медии ни представят като „бежанска вълна“, България отвърна.
България беше нападната.
За пореден път. Трима български гранични полицаи пресрещнаха нахлула банда от 54 мъже, които им оказват съпротива, при която загива един от нападателите – неизвестен засега афганистанец.
Първите реакции са срамни.
Българският хелзинкски комитет обявява стрелбата за незаконна.
Главният секретар на МВР мънка оправдателно на въпросите на журналистите. Една от първите новини след събитието е – полицаят не е задържан! Все едно е нормално да бъде задържан, за това че изпълнявайки служебния си дълг, е бранил себе си и страната си…
Един неизвестен досега еничарин, Борис Чеширков, който бил говорител на Върховния комисариат за бежанците към ООН, решително осъжда действията на българските граничари.
Междувременно, реакциите сред обикновените хора са диаметрално противоположни.
Подкрепата за нашите граничари е безрезервна, а погнусата от поведението на медиите и управляващите е пълна.
Към настоящия момент позицията на управляващите може да се определи като колеблива.
България беше нападната, но нашите марионетки, известни още и като българско правителство, още се ослушват как да реагират. Чакат нещо. Факс от Брюксел, обаждане от Вашингтон, един бог знае какво.
Докато те чакат инструкции обаче, ние българите имаме да ви кажем нещо – отдавна беше време да се стреля срещу престъпниците, които преминават незаконно границата ни.
Всичко друго, освен медал за полицая, ще е предателство от ваша страна!
Отделно от това аз искам да кажа нещо на нашите граничари. Като българин, като баща на две малки българчета, като ефрейтор от някогашната българска войска – момчета, не се колебайте да стреляте! Стреляйте, за да ни защитите! Стреляйте, за да спим спокойно! Стреляйте, за да знае престъпната пасмина, нахлуваща у нас, какво я чака!
