Сподели новината.

Не всяка загуба е повод за капитулация, както и не всяка междинна победа си струва цената.

Но да загубиш избори с изоставане от над 20 процента – това не е тактическа хитрост. Не е и резултат от единична грешка.

Кандидатът на най-голямата политическа сила Цецка Цачева беше смазана от конкурент, доскоро популярен единствено в тесния си професионален кръг. Очевидно има нещо дълбоко сбъркано в цялата верига от решения на щаба й и оправдания няма.

Първата грешка беше подценяването на противника. Дори Борисов призна, че кампания на Румен Радев е започнала още през онзи октомври 2015 г., когато генералът демонстративно подаде оставка – реакцията на ГЕРБ обаче беше нулева.

Още тогава Радев постигна двойна политическа победа – осигури си пряк достъп до премиера през главата на военния министър и стана „герой“, като успя да договори допълнителни 80 млн. лева за ВВС. Впоследствие се оказа, че Борисов е поддал на още две от исканията на Радев – изкупуването на авиоремонтния завод „Авионамс“ от фалиралия му собственик (Цветан Василев) и сделката за купуването на 10 двигатели за МиГ-29 от Русия, сключена три дни преди балотажа.

Грешка номер Две:

Промените в Изборния кодекс от пролетта на 2016 г. Под натиска на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов беше наложено абсурдното ограничение на изборните секциите в чужбина, в комплект със задължителното гласуване.

Резултатът: гласоподавателите в страната не се трогнаха ни най-малко от заплахите за хипотетично отписване от списъците след 10 години, а избирателната активност остана 53%.

За сметка на това – българите в чужбина гласуваха, и то – гласуваха масово срещу ГЕРБ (ако не броим Турция). Против ГЕРБ гласуваха както в София, така и в големите градове, включително в „крепости“, които никога не са се оцветявали в червено.

За всяка „народна“ партия това би трябвало да е сигнал за бедствие. 840 000 гласа за Цачева на първи тур са почти два пъти по-малко от гласовете, подадени за кандидата на ГЕРБ на първи тур през 2011 г. Ако Цветан Цветанов може да смята, би трябвало да си подаде оставката преди Бойко Борисов.

Междувременно патриотите играха солово до край, Каракачанов се оказа „първият по одобрение партиен лидер“ на президентските избори, а на балотажа гласовете му преляха по посока на опозицията (60:27 в полза на Радев). По съвест, какво да се прави.

Грешка номер Три:

Спомняте ли си кога Слави Трифонов реши да прави референдум?

Много просто – в деня, в който пултовете на депутатите от ГЕРБ внезапно се „разстроиха“, докато трябваше да гласуват кои от 3-те въпроса от референдума на Росен Плевнелиев да стигнат до бюлетината. Напълно безсмислен и глупав инат от страна на мнозинството, който неслучайно беше наказан година по-късно.

Обърнете внимание: Двете „посечени“ предложения на президента (за мажоритарен и задължителен вот) се върнаха тъпкано на сметката на ГЕРБ.

Грешка номер Четири:

Никой не е спечелил, когато е подценил избирателите. Безкрайно закъснялата предизборна кампания не е просто случайно съвпадение – спомнете си, че Цветанов настояваше официалната агитация да се ограничи до 21 дни.

Името на кандидата се пазеше в тайна до последния момент – къде заради суеверия за ретроградния Меркурий, къде заради несъстоятелната социология, според която избирателите щели да гласуват и за саксия с фикус, стига Бойко Борисов да им смигне от предизборния клип.

Естествено – никой не си представяше, че ГЕРБ наистина ще се отнася към кандидат-президента си като към декоративна китка. А точно това се получи.

Всички очакваха, че ако Борисов не се яви на изборите, поне ще заложи на популярен кмет. Нищо подобно. „Спусна се“ Цецка Цачева – председател на два парламентарни състава с рекордно нисък рейтинг.

Грешка номер Пет:

Самият премиер допусна серия от лични грешки – не само като лепна на Цачева вицовия етикет „майка на нацията“, не само като я представи като междинна станция преди собствения си поход към президентството.

Залогът да подаде оставката на кабинета при загуба на първи тур на Цецка Цачева си беше чиста проба „покана за екзекуция“. Когато разполагаш с не повече от 35% от подкрепата на избирателите, не можеш да си позволиш подобни резки ходове.

Да, вероятно Бойко Борисов искаше да направи крачка назад от „Дондуков“ 2, за да се подготви за скок преди неизбежните предсрочни избори. Мнозинството в 43-тия парламент не позволяваше никакви полезни ходове.

Проблемът е, че дори в най-мрачните си сценарии не е предполагал, че ще предизвика подобно кръвотечение от ГЕРБ.

Да, Борисов май е единственият правителствен лидер, който е признавал собствена грешка през последните 27 години.

Проблемът е, че от обясненията му изобщо не личи да разбира в какво е сбъркал.