вторник, февруари 27, 2024

Зърното остава най-изнасяната селскостопанска култура

Date:

Сподели новината.

 

България е изнесла селскостопанска продукция за общо 4.9 млрд. лв. през 2015 г., което е намаление с 2% спрямо предходната година. Зърнените и маслодайните култури продължават да имат най-голям дял, което прави експорта силно зависим от глобалните тенденции в цените. При плодовете тенденцията е противоречива, а делът на зеленчуци в износа остава символичен. Това се посочва в анализ на “ИнтелиАгро”. Като цяло селското стопанство осигурява 11% от експорта на страната, но с изключение на зърното, маслодайните култури и донякъде птицевъдството от останалото производство се изнася малко и спорадично.

Вечните лидери

Експортът на пшеница през миналата година дори е нараснал въпреки спадащите цени. Това се дължи на силната реколта и на натрупаните от 2014 г. количества в складовете. С близо една трета обаче е спаднал износът на царевица – в резултат на по-слабия добив, ниските цени и задържането на големи количества от производителите. Така тази култура отстъпва третото си място в структурата на износа. При втората по значимост – слънчогледа, промяна почти няма, тъй като по-ниските обеми се компенсират от по-високите цени (близо 20%). Сред културите с най-голямо намаление в износа през миналата година е рапицата. Това се дължи главно на намаленото производство, но за сметка на това има по-голям износ на преработена рапица.

През 2015 г. се е затвърдила тенденцията за ръст при износа на преработени зърнени и маслодайни култури. Нараства експортът на слънчогледово и рапично масло, на брашната на маслодайни семена, както и на пшеничното брашно.

Непреработеният тютюн все още има значителна роля в селскостопанския износ, но заради ограничаването на тютюнопушенето в света делът му ще продължи да намалява. Износът на тази култура надвишава официалните данни за производството й (23 хил. т по предварителни данни за 2015 г.) и част от него би следвало да е реекспорт, се посочва в анализа.

Птиците са най-търсени

Птицевъдството остава основното направление в животновъдството, като най-голям дял в експорта има пилешкото месо, разфасовки и карантия. С малка дистанция след него се нарежда патешкото, но при патешкия черен дроб има намаление. С близо една пета се увеличава износът на яйца.

Сирената са друга ниша, която традиционно намира пазар зад граница. Стойността на износа им намалява леко през миналата година, но кумулативният експорт между 2012 и 2015 г. е с 45% повече от този за предходния четиригодишен период. Расте и износът на мляко въпреки силната ценова конкуренция и въпреки опасенията, че руското ембарго ще се отрази негативно на производителите. Като цяло в ЕС се наблюдава тенденция затвореният руски пазар да се компенсира с увеличаване на продажбите за трети страни, казват от “ИнтелиАгро”.

Добра новина е и все по-видимият дял на пчелния мед в износа, като през миналата година експортът е достигнал 66 млн. лв. Преобладаващите количества се транспортират във варели, което показва потенциал производителите да реализират по-висока добавена стойност, ако успеят да предложат продукт за крайния потребител, се посочва в анализа.

Плодовете доминират зеленчуците

Все по-добре зад граница се продават българските череши и вишни (пресни и първично преработени). Експортът нараства с една трета през миналата година и надминава пика от 2013 г. Около три четвърти от него се дължат на продажбите на временно консервирани череши (пулп). Според “ИнтелиАгро” България се е утвърдила като един от основните производители на черешов пулп в света, но разнородната сортова структура, малките партиди и недостатъчната следберитбена заготовка пречат на повече фермери да излязат на по-доходоносните западни пазари за прясна консумация.

При другите плодове няма обща тенденция. Положителни са данните за меките (малини, ягоди, боровинки и т.н.), докато овощните видове са на другия полюс. При прасковите например износът се срива до нивото си от 2009 г.

Доста добре на външните пазари се котират българските гъби, въпреки че това направление не е във фокуса на публичната политика, пише в анализа. Експортът на гъби нараства за четвърта поредна година, достигайки най-високата си стойност досега – 69 млн. лв.

С изключение на тях сектор “Зеленчуци” продължава да е най-неконкурентоспособен. Делът му в износа на селскостопанска продукция остава символичен и дори намалява за последните четири години. Единствено експортът на краставици отчита над 10 млн. лв. продажби зад граница.
Вносът също расте

Вносът на селскостопанска продукция е продължил да нараства през миналата година (с 1%) и е достигнал 3 млрд. лв. Търговският баланс обаче остава силно положителен (близо 2 млрд. лв.) Както и при износа, няма значителни промени в структурата. За поредна година най-голям дял във вноса има свинското месо. Макар че като стойност то намалява, което се дължи на спада на цените заради по-евтиното зърно, в количествено изражение расте. След него се нареждат кафе и пилешко месо. Значителният внос на зеленчуци е една от причините за слабото представяне на местните зеленчукопроизводители. За трета поредна година импортът на домати нараства. Вече утвърдено място във вноса имат и пиперките, картофите, сушените зеленчуци и някои плодове като ябълките.

предишна статия
Следваща статия

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Независима ли е независимата експертиза при повторното броене на изборните бюлетини в Бургас?

В Бургас, резултатите от изборите за общински съветници събуждат...

СЕК срещу „Задкулисните игри в местната политика”

В стила на политически наблюдател, разказващ за тайните сделки...

Русе очаква изграждането на нов голям завод

Мащабна инвестиция за над 600 млн. евро от областта...