Сподели новината.

Още откакто излезе филма „Челюсти“, хората изпитват неописуем страх от големите бели акули. Страховит хищник, който не подбира жертвите си. Вече няколко източника на информация са готови публично да заявят, че в родното Черно море има предпоставки да се твърди, че бяла акула или подобен хищник изяжда морски видове риба, които нямат естествен враг. Как изобщо е станало това- по естествен или изкуствен начин е загадка! Съмненията са се засилили при първоначално анонимни сигнали, идващи от рибари с обсег на действие- черноморските носове Емине и Маслен нос, където е струпана в изобилие хранителната верига при рибите през тази част на годината. Мистериозно тази зима, изчезват пасажите от карагьоз. Други години е абсолютен урожай в мрежите от тази разновидност на морската фауна. На рибните борси, познатата още като дунавска скумрия риба отсъства. През студените месеци люспестата риба е в морето, а през летните в големите реки Дунав и Днепър. Карагьоза изглежда бива плячкосан и изяждан от официално неизвестен хищник, а неофициално се посочва именно бялата акула- неколцина засега екземпляри. Огромни единични петна от фосфориращи сияния, често можело да бъдат забелязани нощес. „Дано не е вярно, иначе горко ни. Сега няма туристически сезон и опасност за хората няма, а иначе туризма през лятото е също толкова заплашен, колкото и риболова. Всичко толкова се обърка че няма накъде- в морето има сладководни риби като сулка, таранка, костур..“ казват созополски рибари. Те допълват, че акулите можело да станат нормална гледка за нашето море, понеже от година на година температурата се повишавала в Черно море, а това би разширило географията на естествена среда за хищника. Другият мотив бил в завишеното замърсяване на Средиземно море през последните години и изчерпания рибен запас там и в съседното море, което мие гръцките брегове- Егейско. Любопитен момент, е че белите чудовища бързо са адаптирали към високи нива на сероводород, каквито има в солидни порции в Черноморския басейн. Иначе за нашите води е харектерна малката черна акула , която стига до метър. Тя обаче не е заплаха нито за туристите, нито на морската фауна, или не в такива мащаби като по едрите и всеядни свои братовчеди от Средиземно море и Атлантика. Назад в годините у нас бе уловена акула- таласъм и на нея се приписва безследното изчезване на украински рибари. На въпроса може ли черноморските делфини да се справят с врага, отговора е неоптимистичен: „Нашите делфини не са като океанските и също могат да бъдат изядени“ заключват потомствени рибари. Официална реакция на ИАРА няма, и все пак е изключено да се бие тревога, ако няма черно на бяло, каквито и да е доказателства.