Сподели новината.

Групировката ТЕКСИМ, който комунистическият бизнесмен Георги Найденов-Гето изгражда, е копие на шпионските фирми на съветския разузнавач, известен с името Гордън Лондсдейл.

Групировката ТЕКСИМ, който комунистическият бизнесмен Георги Найденов-Гето изгражда, е копие на шпионските фирми на съветския разузнавач, известен с името Гордън Лондсдейл. Разликата е, че Найденов действа официално, а руският шпионин – нелегално. Докато нашият човек винаги си е бил Георги Найденов и е известен с това, че доведе Кока-кола в България, то Лондсдейл ръководи съветското разузнаване във Великобритания и е известен с имената Георгий Лонов, Константин Трофимович Перфелиев, а истинското му име уж е Конон Трофимович Молодой…

Реклама

Той е внедрен като търговец с помощта на друг забележителен разузнавач – Рудолф Абел. Лондсдейл започва със скромен капитал, а по време на ареста му от МИ-5 вече е собственик на 4 фирми и върти 270 000 000 лири стерлинги. Притежава 8 луксозни автомобила, а за заслуги в английската икономика кралицата му присъжда и званието сър Лондсдейл започва също както и ТЕКСИМ – с търговия с автомати като тия, които вече не забелязваме – за кафе, за сокове, но в средата на 50-те години на миналия век дори в Лондон това e цяло чудо. ТЕКСИМ действа на същия пазарен принцип – 17 специалисти ръководят 4500 работници, които строят заводи за безалкохолни напитки, хиляда камиона пътуват из цял свят с български стоки, още – внос-износ, мода и лукс. Започнал с някакви си 2314 долара, само за петилетка Найденов ще ги превърне в капитал от 136 милиона долара активи без да се брои материалната база. „Плюс това, че не можех да си позволя да работя през куп за грош – пише Лондсдейл, – аз разсъждавах така: колкото повече богатеех, толкова повече богатееше Центърът, Съветският съюз…“ Същото е и при Найденов: колкото по-мощна става ТЕКСИМ, толкова по-мощна става и Народна република България, расте нейният авторитет. Седем години ТЕКСИМ работи успешно под аплодисментите на Тодор Живков. По друго ТЕКСИМ също си прилича с фирмите на Лондсдейл. Съветският разузнавач пише: „Към печалбата нямах никакво отношение. Лични разходи ми се полагаха само за необходимо прикритие. Всичко, което харчех за себе си, влизаше във финансовите отчети на Центъра и ако там сметнеха, че разходите са излишни, удържаха ми ги от заплатата… Целият оборот на фирмите беше съветско социалистическо имущество Милионите на Георги Найденов са милиони на социалистическа България, и той като Лондсдейл има един апартамент. Съветският разузнавач за поддържане на имиджа си има вила дворец в околностите на Лондон и наети за постоянно стаи в луксозни хотели, но всъщност има двустаен апартамент, лека кола „Волга“ с еленче на капака и 400 рубли заплата от Центъра, които получава жена му Галя в Москва.

След като Лондсдейл е разкрит, съден и след време разменен за заловения в СССР английски разузнавач Гревил Вин, той се завръща в Москва и отначало нищо не показва, че над главата му ще надвиснат облаци. Докато през 1967 г. КГБ не е оглавено от Юрий Андропов, който се прояви като комунист свръхконсерватор. Ще създаде прочутото Пето управление за борба с дисидентството. Ще стане автор на доктрината „Суха гилотина“ според която неудобните се изпращат тихо и кротко в някоя лудница. Скоро в очите на Андропов Лондсдейл става кандидат за психиатрията. Причината е следната: няколко години светата троица разузнавачи: Абел, Ким Филби и Лондсдейл са в центъра на общественото внимание. По онова време са много на мода срещи на видни общественици с трудови колективи.

На Абел му омръзва и се отказва, Филби го удря на запои, но Лондсдейл е неуморим. Това, което вижда из обиколките по предприятия, е некомпетентност, незаинтересованост, ниска производителност… И Лондсдейл започва да критикува червената власт от трибуните: „Ама какво е това, другари? Та такова нещо аз в моята фирма не бих търпял и ден!… Дайте ми за година това ваше предприятие. Аз ще го превърна от бардак в бонбон. Ред и дисциплина, висока производителност и най-важното: високи заплати!“ Работниците хвърлят шапки до небесата, а шефовете на Лондсдейл скърцат със зъби – тоя какво, капитализъм ли иска?! Един ден бившият кагебист Лондсдейл е извикан направо при Юрий Андропов, който го съветва „да се отърси от дребнособственическите си навици, придобити на Запад…“ „Защо дребнособственически – сопва се Лондсдейл. – Напротив! Едрособственически! Аз именно като комунист ви казвам – дайте ми тази ваша промишленост и икономика и ще видите, че социалистическата икономика в нищо не е по-лоша от капиталистическата…“ Лондсдейл, за да подкрепи думите си, дава пример с това, което прави Георги Найденов-Гето с групировката ТЕКСИМ в малка България. Андропов запомня българския експеримент и за последно се опитва да вразуми смутителя на социалистическото спокойствие, но Лондсдейл не мирясва. След няколко дни Лондсдейл умира от инфаркт по време на бране на гъби.

В София пристига пратеник на Андропов, който се среща с Тодор Живков и настоява за ревизиране на отношението към ТЕКСИМ и Найденов. Разправата започва от март 1969 година. Дотогава Бай Тошо защитава Найденов и институцията от враговете им. След Андроповото недеволство Живков разпорежда ревизия и прокурорска намеса за подготвяне на дело срещу ТЕКСИМ. Напразно Живко Живков и Лъчезар Аврамов защитават най-успешния социалистически експеримент. Следователят Никола Орешаров не открива в дейността на ТЕКСИМ никакво нарушение на закона и на партийните решения. Следователят е уволнен Найденов и тексимци са изправени пред съда. Решението е: невинни! Тодор Живков вдига по тревога главния прокурор Иван Вачков и съдията от Върховния съд Ангел Велев. Върховният съд отсича: виновни! Осъдени са на 20 години затвор. Живко Живков и Лъчезар Аврамов са отстранени от постовете си. По внушение на КГБ е уволнен и министърът на вътрешните работи Ангел Солаков. Всичките слухове за разправа заради масовото всенародно демонстративно погребение на Гунди са само за прикритие на истината.

НАЧАЛОТО на легендата ТЕКСИМ поставя преди половин век една класическа шпионска игра.

Френското разузнаване научава за подготвен от българите кораб с оръжие за алжирските революционери. Българското контраразузнаване на свой ред организира дезинформация. Френската агентура следи и при удобен случай тараши българския кораб. Намира само невинни машинарии. Корабът „Родина“ с 10 000 тона оръжие акостира необезпокояван в Мароко. Сред посрещачите е и крал Хасан Втори. С тази операция изгрява звездата на Георги Найденов.

СЪМНЕНИЯТА НА ТОДОР ЖИВКОВ

ЗАПОЗНАТИ смятат, че пазарно ориентираният концерн ТЕКСИМ е идея на самия Тодор Живков. В годината, в която младият Георги Найденов, специалист в Министерството на външната търговия, попада под погледа му, първият секретар на ЦК на БКП посещава Ню Йорк. В деня, в който Хрушчов удря с обувката си по банките на ООН, Живков, след като произнася речта си, търти по нюйоркските улици. Научни институти, заводи, фирми, офиси, концерни, банки – къде ли не надникнал. На другия ден вестниците редом със снимката на удрящия с обувката си по масата Хрушчов с големи заглавия обявяват: „Господин Живков опипа пулса на Америка“, „Държавен глава на социалистическа държава – сред американски работници“. В мемоарите си Живков споделя: „Моите съмнения в правилността на основните насоки и оттам и на цялостния градеж на социализма намериха потвърждение… в посещенията ми в капиталистическите страни…“