Бюджетният излишък започна да се топи

0
238
ea82697ed9755e975f3c7d735db2070c
ea82697ed9755e975f3c7d735db2070c
Сподели новината.

Бюджетният излишък на България в края на юни е 850 млн. лв., показват предварителните данни на Министерството на финансите.

От ведомството на Владислав Горанов се похвалиха, че той е най-големият, регистриран за първо полугодие, от 2008 г. насам. Вижда се обаче, че положителното салдо намалява значително (около 200 млн. лв.) спрямо представянето на бюджета през април и май. Причината за това е, че предходните три месеца имаше ударно превеждане на европейски средства. През шестия месец на годината трансферите са влезли в "нормалния си ритъм", по думите на финансовия министър отпреди седмица.

 

Заради липса на детайли по изпълнението на бюджета към юни (официалните данни ще бъдат публикувани в края на този месец) не е ясно каква част от излишъка се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет и каква от излишък по европейските средства. Според предварителните данни Агенция "Митници" е събрала около 150 млн. лв. повече приходи спрямо първото полугодие на 2014 г., а Националната агенция за приходите (НАП) – около 900 млн. лв.

 

Акцизи и ДДС

Повечето средства в бюджета според министър Горанов се дължат на предприетите законодателни промени през тази година. Реално погледнато обаче посочените надвишения спрямо миналата година не са толкова големи. От една страна, Агенция "Митници" нямаше директор до лятото на миналата година, което в крайна сметка доведе до изоставане с над 600 млн. лв. (ДДС от внос, акцизи, мита) от плана до август 2014 г. И ако приемем, че планът е същият, тъй като митниците на са публикували нов, това означава, че и тази година има изоставане от плана с около 200 млн. лв. Важна разлика е, че през тази година постъпленията на митниците са засегнати сериозно от срива на цената на петрола и другите суровини, което се изразява в 50 млн. лв. по-малко приходи от ДДС от внос.

 

При НАП ситуацията изглежда доста по-добре от гледна точка на преизпълнението. И тук обаче не е ясно доколко причината се дължи на мерките за борба със сивата икономика. За първите шест месеца на годината данъчните са събрали 45% повече приходи спрямо същия период на миналата година. През 2014 г. обаче планът на НАП бе изпълнен едва на 90%. Освен това сривът в цената на суровините се отразява в повишено потребление, а оттам в повече внесено ДДС. Въпреки че след края на януари петролът сорт брент постепенно възвърна част от загубената си стойност (от 46 долара/барел в края на януари до 60 долара/барел в края на юни), тя все още е далеч от нивото отпреди една година (115 долара/барел). Индексът на Международната организация за прехрана и земеделие FAO Food Price Index показва, че хранителните суровини са поевтинели с над 10% от началото на годината. Голям спад на цените има и при металните суровини.

 

Всичко това се изразява в повече потребление и съответно повече внесено ДДС. Данните на Националния статистически институт (НСИ) показват, че оборотът в търговията на дребно с горива се е покачил с 8.4% през първите четири месеца на 2015 г. От компонентите, формиращи брутния вътрешен продукт (БВП), за първото тримесечие на 2015 г. се вижда, че потреблението на домакинствата е нараснало с 1.5% спрямо същия период на предходната година.

 

Бездействието по контрабандата

Ръстът на данъчните постъпления и излишъкът в бюджета определено са добра новина, но със сигурност те можеха да са повече, ако финансовото министерство и правителството трансформираха думите си в реални действия. Премиерът Бойко Борисов и министър Горанов нееднократно са заявявали, че водят активна борба срещу сивата икономика и това ще е политика на правителството.

Но реално ведомството на Владислав Горанов все още не е публикувало наредбата, с която се въвеждат измервателни уреди и връзка с Агенция "Митници" на всяка точка от производствения и транспортния процес във всички данъчни складове в страната. Наредбата бе публикувана за обсъждане на 20 февруари и имаше двуседмичен срок за даване на становища по проекта. От МФ обясниха, че се работи по текстовете, но е имало много предложения и тече съгласувателна процедура. Вече четири месеца.

 

Вече половин година Министерството на финансите не е изпратило до Брюксел искането за одобрение на измервателните уреди. При приемането на промените в Закона за акцизите и данъчните складове в края на 2014 г. изненадващо бе въведено условие да се иска нотификация от Европейската комисия, като тогава бе заложен срок от 1 година за въвеждането на уредите. Досега са минали шест месеца, а в закона е записано, че производителите и вносителите на акцизни стоки (горива, цигари, алкохол) ще имат шест месеца да изпълнят изискванията на закона. Дотогава Агенция "Митници" трябва да следи контролните точки чрез поставянето на служители.

 

За сметка на това наредбата, с която над 6000 хиляди ведомствени бензиностанции се задължават да поставят нивомери с връзка към НАП на почти всички съдове за гориво, вече е обнародвана в Държавен вестник.

--------------------------