Въпросът не е риторичен, а провокиран от разпространена в общественото пространство информация, че най-голямото навремето предприятие в Стара Загора – Заводът за дискови запаметяващи устройства, известен в целия свят като ДЗУ, тази година е било препродадено от приватизатора му – унгарската компания “Видиотон”, на австрийска банка, и че понастоящем в дружеството работят не повече от 100 души.
От ДЗУ АД уточниха пред медията ни, че информацията за препродажбата не отговаря на истината. Тоест приватизираното от “Видиотон” дружество продължава да си е негова собственост, но само че в акционерното дружество още от началото на тази година са били извършени съществени структурни промени.
До 1 януари 2017 г. ДЗУ АД е било едно юридическо лице с 1 000 души персонал, а настъпилите структурни промени касаят разделянето му на общо 4 юридически лица – 3 еднолични дружества с ограничена отговорност и едно акционерно дружество. В трите ЕООД-та де факто са обособени трите действащи към момента производства – на пластмасови изделия, печатни платки и монтажни дейности.
Целта е била по-голяма ефектност на работата, тоест младите специалисти, ръководещи отделните производства, да станат управители на отделни дружества с цялата вменена им от закона отговорност.
Де юре и де факто четвъртото дружество е ДЗУ АД, което обаче е лишено от производствени функции. Към момента то се съставлява от около 100 души персонал, а основният му предмет на дейност е отдаването на активи – сгради и машини на трите ЕООД, както и извършването на счетоводни услуги на едноличните производствени дружества. Тоест понастоящем ДЗУ АД се явява рентиер на три еднолични фирми, без обаче да е регистрирано като холдинг, каквото намерение имали от “Видеотон”, но нереализирани до момента.
От ДЗУ АД обаче дебело подчертаха пред медията ни, че въпреки структурните промени, всичките ангажирани 1 000 души запазват работните си места.
Структурните промени, реализирани от приватизатора на най-голямото в историята на Стара Загора промишлено предприятие и стратегическо навремето за България, вероятно имат своята логическа и икономическа обосновка.
Но някак тъжно звучат акордите мегафирмата “Дискови запаметяващи устройства” понастоящем да се явява в ролята на рентиер.
Припомняме, че историята ДЗУ датира още от далечната 1968 г., когато със секретното тогава постановление No 51 на МС беше поставено началото. Целта навремето е била изпълнение на договореността между страните от СИВ за развитие на изчислителната техника, осигуряваща независимост на бившия соцлагер. Строежът на завода, превърнал се впоследствие в цял индустриален квартал, започва през 1969 г. и приключва през 1972 г., като всички вложени инвестиции от държавната хазна са били “избити” само за 2-3 години.
Разцветът на ДЗУ е през първата половина на 80-те години на миналия век, когато в производството му са включени нови ЗУМД 317 МВ/635 МВ – така наречен тип “Уинчестър”, със всичките основни възли и изделия: магнитен диск, магнитни глави, линеен двигател, механични детайли, гъвкави платки, НИМ (несменяем информационен модул), дискова подсистема. Изграден е и ГАПС – напълно автоматизиран цех за производство на голямо-корпусни детайли с роботи, автоматичен транспорт и автоматична смяна на инструменти.
Освен всички видове ЗУМД в ДЗУ тогава се произвеждат управляващи устройства за роботи, панели за чисти стаи и др.
В края на 1980-те предприятието играе водеща роля в няколко секретни проекта като “Нева” за изграждането на завод за производство на дискове в СССР и “Монблан” за завладяване на западни пазари. За тези проекти става известно много по-късно, както и че във връзка с тях са създадени фирми и смесени предприятия в капиталистически страни, които не се водят на отчет в Министерството на външноикономическите връзки, а се контролират директно от министъра на външноикономическите връзки Андрей Луканов и от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов.
Към 1991 г. в състава на ДЗУ са включени 37 дъщерни фирми и поделения. По време на прехода развитието на българската индустрия остава на заден план сред държавните приоритети. Това в крайна сметка води до пълна загуба на пазарите, макар че в ДЗУ се работи по много нови проекти включително и производство на твърди дискове. Дружеството участва в различни търговски схеми, като дори се стига до отнемане на лиценза му заради производство на пиратски компактдискове (CD).
През 1999 г., по време на правителството на Иван Костов, мегадружеството беше приватизирано от унгарската компания “Видиотон” за 56 000 долара, след като предварително бяха опростени милионите му задължения към банките-кредиторки, социалните му и данъчни задължения. След подписването на приватизационния договор автоматизираните производствени линии бяха демонтирани и изнесени в Унгария, а за старозагорското ДЗУ остана производството на дребна битова техника.
А сега ДЗУ АД е вече само един рентиер…
Йовка НИКОЛОВА
Старозагорски новини
