Вся власт советам! – е лозунгът, издигнат от Ленин в навечерието и по време на Октомврийската революция през 1917 г.
След дълги, коварни и задкулисни ходове, съчетани с щурма на Зимния дворец – Ленин печели и болшевиките взимат властта.
98 години по-късно, лидерската партия на Бойко Борисов спечели общините (местните съвети) и така заветът на Ленин: “Който държи властта в съветите – държи цялата власт”, бе изпълнен едно към едно дори и без залпа на “Аврора”. Няма никакво значение, че онази власт се е наричала диктатура на пролетариата, а тази у нас – демократично избрана. (Онази също е избирана десетилетия наред с шеметните 99,9% народно одобрение.) Въпрос на терминология. Генезисът винаги е бил в стремежа към единовластие. При всички режими: трите български царства, 45-те години социализъм и тук-там някоя шарена политическа форма – все за едноличната власт е ставало дума. С меч или контролиран и купен вот – няма никаква разлика. Затова Ботев и Левски си остават портрети, а чистата и свята република – фентъзи…
Борисов се приближи плътно до Ленин. Вкара реформатори, патриоти и абевейци в правителството (през 1917 г. това са есерите и меншевиките), прехвърли отговорността за грешките и недоволството върху тях и се зае да доовладява държавата. С прилагането на “Вся власть советом!” (“В. в. С!”) той премахна съмненията, че демокрацията у нас върви по ленински, а не по Магна Харта. Борисов може да се гордее със себе си: партията му е член на ЕНП, а дали в България някои го наричат диктатор, демократ, десен, десен-център, човек, който си променя мнението през 5 минути и пр. – на него му е през… та оттатък. Наистина.
На 25 октомври стана ясно, че герберизмът е победил, досущ като болшевизмът. На Борисов не му трябва член 1, ал. 2 и 3 от конституцията, които преди 26 години гарантираха на БКП вся власть. Властта е негова, няма никакво съмнение.
Доказателствата са в думите, които произнася с ножица в ръка: “Построих ви нова отсечка“, “Пускам ви нова пречиствателна станция“, “Изпратих вертолет да помага” и т.н. и т.н. Това е послание към партньори, опозиционери и бизнес: Аз раздавам порциите. Колкото и да се напрягате няма да откриете 10-те разлики между “В. в. С!” и изказванията на Бойко Борисов. И пет няма да откриете. Защото няма такива.
Върхушката е същата – нагла, и народът е същият – разнебитен. Ситуация, подходяща за ботуш. С демократичен гланц или с кални пръски от ъндърграунда – без значение.
За да е пълен списъкът със съвпадения, ще припомня, че Ленин е ръкъводил завземането на властта в Русия от Финландия. Оттам той казал на своите да оставят “съратниците ни” в правителството, а пък ние ще държим цялата власт. Онзи ден Борисов от Брюксел даде същият съвет на Цветан Цветанов…
Е, нямаме “Аврора” да удари един залп от котарашкото езеро “Ариана”, например, но победните зари в именията на олигарсите, близки до “В. в. С!” (Борисов + ГЕРБ) свършиха същата работа.
Но и с това не свършват причудливите прилики с “червения октомври”. Както тогава и днес във властта е пълно с необразовани, агресивни и алчни субекти. Борис Бажанов, личен секретар на Сталин, пише по повод преместването на столицата и правителството от Петроград в Москва: “Повечето членове на Политбюро бяха неграмотни. Дори не можеха да пишат. Настаняваха ги в Дом-1, Дом-2, Дом-3 и т.н. на ЦК, които бяха луксозни хотели, заедно със секретарките и сътрудниците. Много скоро в тези “общежития” настъпи хаос и се развихриха любовни романи. Пиеше се всяка вечер“. Е, след изнурителна работа в за благото на народа, малко разпускане помага…
Сегашните ни политици не чакат да ги настаняват, а сами си купуват хотели. Че и по няколко. Строят си и лични палати в София, край нея и в страни с подходящ климат и банки. Може да са сменили пиячката с шмъркане на “бело”, но креватните изпълнения са си същите. Секретарки, съпартийки, певачки, миски – цици и дупета на сергията – колкото искате.
И тогава и днес властта има нужда от хора, които да вдигат шум, да произвеждат трясък и суматоха. Някога в Русия такъв е бил Борис Савинков. Човек с добра обща култура, лидер на есерите, един от бащите на “бялото движение” или “белия терор”, както е известен. Журналист и публицист, влюбен в политическия екстремизъм. Използвали го да отвлича вниманието, когато народът почвал да шава под ботуша. Когато станал неудобен, Савинков “попаднал” в килиите на “Лубянка”, където жизненият му път приключил с дупка в главата. Всички прилики с един атакуващ лидер в София… не са случайни. Надявам се краят му да е по-различен.
Исак Бабел, който служил в непобедимата Конармия на Будьони като офицер, описва ужасяващи сцени на зверства по села и градове. Населението пропищяло и от махновци, и от белогвардейци, и от метежници, и от червеноармейци. Грабежи и изнасилвания под лозунга: “Градим светлото бъдеще“… Бабел попаднал на Сталин и той му ударил парафа. Пак на “Лубянка”… Днес е “по-цивилизовано” – привикват те в прократурата и ти пускат НАП, ДАНС, МВР и пр.
Вече споменах за секретаря на Сталин – Бажанов. Той разказва още любопитни неща: “Десетки пъти съм влизал при Сталин, за да му докладвам за получените в Политбюро документи. Много скоро забелязах, че нито съдържанието, нито съдбата на тези документи го интересуват.
….Бързо разбрах, че ходенето при него е безпредметно и че трябва да проявявам повече инициатива. Така и направих”. И започнал Бажанов да предава от името на Сталин как да се решава този иили онзи проблем, как да действа еди кое си министерство, кой да бъде повишен, кой арестуван, даден на съд и пр. Един път като влязал в кабинета на Първия Бажанов видял, че Сталин държи слушалката на телефона, но без да говори. Само слушал. Специалният телефон. Тогава на Бажанов му просветнало, че Вожда подслушва най-близките си сътрудници и министрите. По този начин Сталин бил в течение кой какво, къде, с кого и как. “По това време ГПУ разстрелваше “шпионите” без никакво притеснение, допълва Бажанов.
Ще кажете, че вече сме демократично общество и ще сте абсолютно прави. Малко натежават аналогиите с онзи Октомври и днешният Октомври‘2015. Дали? В навечерието на Второта световна война Бертолд Брехт казал: “Когато демокрацията се превърне във фашизъм, тя ще има лицето на Америка“. Пресилено ли ви се струва днес?
За големите държави паралели по тази тангента може да са забавление, но за мъници на политическата карта като България те са като дисковата херния – удря те неочаквано и те блокира. Руският академик Борис Раушенбах казал, когато една журналистка го попитала, как ще опише новите управлаващи, следното: “Само ядат и потребяват – живот на растения. Но не растящи нависоко, а пълзящи, плесен някаква: отвън уж нещо се вижда, а вътре пусто“. Ако имате аргументи срещу това – опровергайте го. Аз нямам.
Попитана какво ще стане с България след местните избори Алена, считана за астролог №1 у нас заявява, че ни чака “невиждана корупция и далавери”. Невиждана? По-голяма от тази сега? Ето това би било световно постижение. С тържествено рязане на лента ли ще го отбележим?
