Интересен феномен е, когато човек от града отиде на село и стане една идея повече човек от нас – хората от блока.
Сещате се – онази специфична порода софиянци, които изведнъж рязко се местят или на майната си на село – наистина дръзко, признаваме, или някъде до София – я Владая, я Нови Искър – и се почва да се фейсбуква едно био земеделие, едни кози, едни сушени чушки и люляци целогодишно…
Живеем в селска държава и 80% от хората в офиса ви ядат розови домати, насадени и отгледани лично от тях/майка им и/или баба им. Разпитайте ги – на кой семейството му гледа кошери, на кой – произвежда вино, трети е клал кокошка оня ден.
Сам по себе си животът в близост до природата е нещо невероятно и браво на всички, които могат да го постигнат. Дано все повече хора обживеят и без това замрелите села на България и дано веднъж завинаги един ден решим проблема с пустеещите земи.
И все пак, подобно на радикалните вегани и майките кърмачки на 8 годишни деца, хората избрали селото пред града, често се държат като някаква злокобна секта от полубогове, които или ще те привлекат в своята възвишена общност, или ще те убият по особено зловещ начин.
Веднъж говорих с една млада майка, която след цял живот, прекаран в жк “Хаджи Димитър” в София, рязко се изнесе на село близо до столицата със законния си съпруг и детето, и оттогава единствените теми на разговор с нея са за домашния оцет, квасения хляб и био пелените.
Аз, за разлика от нея, идвам от село. Доила съм коза, квася си млякото сама вкъщи – факт, който незнайно защо съм пропуснала да споделя с широката общественост, но харесвам живота в града със всичките му недостатъци и вярвам, че има своите плюсове, особено за младите хора.
Подобна теза обаче е крайно неприемлива за внезапно започналия да сади домати бивш градски човек.
Той ще се подиграе на твоя страхлив и низък избор да седиш в бетонното гето, вместо тутакси да закупиш едно бунгало на някоя ливада на 30 км оттук.
Той ще говори ехидно и почти подигравателно за нещастните хора в София, докато ти предлага домашно отгледани кълнове в стъклен буркан, защото пластмасата е канцерогенна.
При всеки опит да смениш темата с нещо не толкова контроверсно – образователна система или светски живот, да речем – селскостопанският сектант ще обърне разговора така, че ОТНОВО да изтъкне колко му е хубаво на село, а на теб колко не ти е хубаво в града.
Разговорът до такава степен ще зацикли, че в един момент ще започнеш да се чудиш “Този човек мен ли убеждава в избора си, или себе си?”
Ако вашият селски приятел ви предлага от домашната си туршия, в никакъв случай не споменавайте своята, защото щом разбере, че и вие консумирате подобни неща, без да сте се обрекли на отшелнически живот, възможно е да получи бъг в системата, да откачи и да ви убие с хендмейд сатъра си за кълцане на трева за кокошките…
Един приятел веднъж каза “И баба ми цел живот копа картофи, па никой не й ръкопляска”. На чист шопски. И беше прав. Явно е възможно без фейсбук доказателства и публични речи по темата…
А ти сложи ли разсада? А?
